Криза? За добро е!
Криза, криза, криза! Всички медии са се наговорили да ни засипват с предупреждения. Съзнанието ни рисува апокалиптични картини. А сърцето ни се свива как ще се отрази всичко това на децата ни. Ще можем ли да се грижим добре за тях? Ще можем ли, както досега, да им осигурим най-доброто? Не се сещаме да се запитаме дали децата ни винаги имат нужда от най-доброто? Дали няма точно кризата да им преподаде няколко ценни урока за цял живот?
Казват, че страховете намалявали или изчезвали, ако човек се изправи срещу тях. С какво ни плаши кризата, какво лошо може да се случи?
1. “Чакаме бебе. Ще ни стигнат ли парите за всички покупки, свързани с него – дрешки, памперси, играчки, мебели, количка, козметика, храна? Как ще се промени бюджетът на семейството?”
Не сте сами: Когато детето ви има сериозен проблем
Да научиш, че детето ти е болно от тежко хронично заболяване или има увреждане, е голям шок за всеки родител. Първите реакции са сякаш някой те е ударил в стомаха – не ти достига въздух, не знаеш къде се намираш, не можеш да разбереш какво става. Сякаш мозъкът е изключил временно, докато смели новината.
А когато мислите и чувствата се върнат, те са почти еднакви при всички: Първо е отричането – „Това не може да е вярно! Не може да бъде! Не и на моето дете!“ То бързо преминава в яд към целия свят, медицинския персонал в частност, а доста често и към другия родител. Търсенето на виновни неизбежно събужда чувство за лична вина и отприщва куп въпроси „Защо на мен? Къде сбъркахме? Защо Господ ни наказва така? Какво толкова сме направили, за да заслужим такова нещо?“
Негър ли е Обама?
Заведение. Маса. Непознатата жена отсреща разказва виц:
Барак Обама обсъжда със секретаря си програмата си. Казва, че в събота ще води дъщерите си на пикник, но секретарят го прекъсва “Не можете, г-н Президент, имате ангажименти. “Е, добре тогава”, казва Обама, “ще ги заведа в неделя.” “Не можете, г-н Президент, и в неделя имате служебни срещи.” “Ееее”, казва леко раздразнен Обама, “тогава ще ги изведа на някой празник.” “И тогава не можете, г-н Президент, трябва да участвате в официалните тържества.” – отрязва го секретарят. Учуден, Обама пита “Добре, кога ще имам почивен ден?” “Няма да имате.” “Защо?” “Защото сте негър, г-н президент!”
Смеем се и аз казвам: “Много весел виц, но Обама все пак не е негър.”
Новата религия
Страх ли ви е от живота? Страх ви е, и още как!
С всяка изминала година, с всеки натрупан опит, се страхувате все повече и повече. Защото отдавна сте разбрали, че не можете да контролирате всичко. Неочакваните събития, неочакваните постъпки на другите, неочакваните болки и болести в собственото ви тяло идват и си отиват не по ваше желание. А вашите действия вместо да оправят, понякога само влошават ситуацията.
Тръгвате си от неподходящ мъж, само за да попаднете на още по-неподходящ. Лекувате заболяване, а лекарствата ви докарват още по-тежко. Работите упорито, но повишават колегата ви.
Как да оцелее човек в този свят, който на моменти сякаш полудява?
Отговорът на древните хора се нарича „религия“.
Приеми дете
проект на Сдружение “Варненски майки” за деца, лишени от родителска грижа
Помните ли своя първи учебен ден? Нетърпеливото очакване, притесненията какво ли ще е това да си ученик? Помните ли как стискахте ръката на мама или татко, как се озъртахте в училищния двор и колко силно беше вълнението ви? Нови, непознати съученици, нова учителка, нова, непозната сграда, нови, непознати изисквания към вас. И смесената с тях гордост – вече сте големи!
Сега ще ви разкажа за четири деца, на които предстои да станат първокласници. Опитайте се да си представите техните емоции. Опитайте се да разберете, защо имат нужда от вас и вашата помощ.
Те вече са на 7 години. Живеят в Дома за деца лишени от родителска грижа в с.Овчарово, Добричко. Животът им минава по установения режим в детската градина. Всичко, което правят, вършат групово. Стават заедно, мият се заедно, хранят се, учат, играят… Дрешките, играчките, картинките, книжките, подаръците, всичко е общо. Само креватчетата са нещо, което могат да нарекат свое.
68-ми плувен маратон Галата – Варна
За нас, както и за няколко приятели, беше удоволствие отново да сме част от това голямо плувно събитие за Варна.
Разказът е тук, а снимките – тук.
Отново е слънчева августовска сутрин. Улиците на града още са пусти, вълните разливат пенестите си гриви по празните плажове, а вятърът търси с кого да си играе. На закътания площад между вълнолома и Морска гара се събира тълпа. Това са участниците в 68-я маратон Галата – Варна.
Повечето са стройни младежи и девойки. Фигурата на плувеца не може да бъде сбъркана – широки рамене, тясна талия, оформени, но плавно преливащи под кожата мускули. Спортът вае тялото като талантлив скулптор, извайва, макар и невидимо, и духа, и волята.
Подготовка за 68-ми плувен маратон Галата – Варна
Седем и половина сутринта, комплекс „Св.Константин и Елена“. Слънцето лениво се оглежда във все още заспалото море, за което мечтае цяла България. И докато морето не помръдва, водата в близкия басейн кипи. Вместо да се наслаждават на ваканцията и да се излежават до късно, десетина мъже, жени и деца порят водата напред-назад.
Най-мъничката от тях – 5-годишната Василики даже има акулски перки на шапката и е тук, за да тренира за Детския плувен маратон на 6 август.
Колко ли родители ще са съгласни 5-годишното им дете да преплува самичко разстоянието от трета буна до брега? Само че Василики изминава същото разстояние в басейна без да спира и е готова да плува като малка акула в морето. Вероятно тя ще бъде най-малката участничка в състезанието.
За хората и планината
Имало едно време една висока планина. Имало и хора, които често се катерели по нея, покорявали върховете й, разхождали се по хребетите й и дори си правели заслони из нея, за да нощуват там, когато им се наложи.
Тъй като единият от заслоните бил в лошо състояние, група запалени планинари решили да го ремонтират. Намерили и средства (благодарности за “Сирма груп”), купили строителни материали и се запътили към планината.
В тази приказка аз и Ричи попаднахме случайно. Не сме планинари, макар да сме ходили на екскурзионно летуване в Пирин и да сме минавали по Кончето като ученици. И двамата обаче нямаме никакви спомени от самото Конче, освен от един ръждясал пътен знак “стеснение на пътя от двете страни”, поставен там от незнаен зевзек.
Затова, когато негов колега предложи да се присъединим към групата, която ще качва строителните материали до горе, най-безметежно се съгласихме.
Справяне с мъката и загубата
Има теми, по които почти няма материали в българоезичния интернет, но които, за съжаление, са част от живота. Статията по-долу е превод от американски сайт:
Наръчник по скърбене
Да загубиш някой или нещо, което обичаш е много болезнено и все пак е нещо, което почти всеки изпитва в даден момент от живота. Загуба, която не е призната и на която не е обърнато внимание може да доведе до увреждане. Но мъката, която е изразена и изживяна намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ви. Няма правилен или неправилен начин на скърбене, но има начини, които могат да направят скръбта ви по-пълна и по-позитивна.
