Справяне с мъката и загубата

Има теми, по които почти няма материали в българоезичния интернет, но които, за съжаление, са част от живота. Статията по-долу е превод от американски сайт:


Наръчник по скърбене

 

Да загубиш някой или нещо, което обичаш е много болезнено и все пак е нещо, което почти всеки изпитва в даден момент от живота. Загуба, която не е призната и на която не е обърнато внимание може да доведе до увреждане. Но мъката, която е изразена и изживяна намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ви. Няма правилен или неправилен начин на скърбене, но има начини, които могат да направят скръбта ви по-пълна и по-позитивна.

Какво е мъка?

Дефиницията на мъка включва: емоции и усещания, които съпровождат загубата на някой или нещо ценно за вас.

Английската дума идва от старофренската дума gr?ve, която означава “тежък товар”. И наистина, мъката често ни притиска към земята с психологическите и физическите си прояви.

Когато някой близък почине вие не просто губите тази личност на физическо ниво, вие също се изправяте пред загубата на това, което е могло да бъде. Вашата болка включва липсата на някой в креватчето, станалите излишни предмети след загубата, копнежа по миризма или докосване. Но мъката, че любимият човек ще пропусне всички важни моменти в живота често трае по-дълго от болката от чисто физическата липса. Училището, което никога няма да завърши, сватбата, на която няма да танцувате, всеки празник, отбелязващ завършен житейски етап, подновява вашата мъка

Как реагирате на загубата

Как е починал човекът – Вашият отговор на неочаквана смърт може да бъде много по-различен от начина, по който се чувствате, когато някой обичан човек умре след дълго боледуване. Във втория случай вероятно изпитвате предварителна скръб, още преди човекът да умре. Вие се чувствате опустошени в момента на смъртта, но понеже сте започнали да тъгувате по-рано, е възможно да се възстановите по-рано.

Близостта на връзката – съпруг, родител, брат/сестра, дете играе роля, разбира се. При кръвен роднина е важно дали този човек е имал ежедневно участие в живота ви. Освен това е важен психологическия тип на вашата връзка – гладка или бурна? Ако имате недоизказани емоции с човека, който сте загубили, ако последните ви думи са били ядосани или в лошо настроение, това може да увеличи мъката ви.

Вашата личност – Ако сте уравновесен човек, вероятно ще изпитате също толкова болка от загубата, както и човек, който обикновено е депресиран или много емоционален, но вероятно ще ви е по-лесно да постигнете отново душевно равновесие и да се радвате на живота отново. Хората, които по-трудно се справят с проблемите на ежедневието изживяват по-трудно възстановяването след загуба.

Вашият опит – Какво сте научили за загубата от други хора и собствения ви опит може да даде информация как ще се справите със загубата на любим човек.

Подкрепа - Както ще видите по-долу, изключително важно е да имате хора в живота си, които да ви подкрепят емоционално, докато скърбите. Много важно е приятелите и семейството ви да приемат вашата загуба също толкова сериозно като вас. Много хора подценяват спонтанните аборти, макар че за родителите те представляват смърт на дете. Няма значение колко възрастен е бил починалият човек или колко болен. Вие сте загубили някой, когото сте обичали, това боли и се нуждаете от подкрепата на хората, които ги е грижа за вас.

Има ли етапи на скърбенето?

През 1969 година, след години работа със смъртно болни пациенти от рак, психиатърката Елизабет Кюблер-Рос въвежда скала, наречена “петте етапа на мъката”. Макар че тези етапи показват чувствата на хората, които са били изправени пред собствената си смърт, много хора вече ги прилагат към изживяването на други негативни промени в живота (раздяла, уволнение, смърт на любим човек).Кюблер- Рос описва следните етапи:

  • Отричане : “Това не може да ми се случва”

  • Ярост: “Защо ми се случва” “Кой е виновен?”

  • Обещание: “Ако това отмине, аз ще…”

  • Депресия : “Нямам сили за нищо”

  • Приемане: “Приел съм това, което се случва/се случи”

Самата Кюблер-Рос никога не е твърдяла, че тези етапи са верни за всеки, който скърби. В последната си книга, тя казва: “Стадиите, които изброих не са инструмент, с който да напъхаш хаотичните емоции в спретнати пакетчета. Те са реакциите към загуба, които повечето хора проявяват, но няма типична реакция към загуба, както няма и типична загуба. Нашето скърбене е също толкова индивидуално като нас самите.”

Няма график за скърбенето. Докато чувството за загуба и тъгата може никога да не изчезнат напълно, хората преминават през скърбенето различно. Някои откриват, че след няколко седмици или месеци периодите между моментите на мъка се удължават и те успяват да усетят покой, нови надежди и да се радват на живота все по-дълго време. Други може да изживеят години на безкрайна мъка.

Жалеенето: Жалеенето често е културно-обусловен процес, който помага на хората да преминат през процеса си на скърбене. Докато повечето култури жалеят различно, процесите на скърбене имат общи идеи: признаване и приемане на смъртта, сбогуване, жалеене за определен пориод и начини за отдаване на почит на починалите. И накрая, жалеещите са стимулирани да продължат нататък и да осъществят нови връзки. Различните култури често определят какво е подходящото поведение за различните членове на семейството, както и ролята на децата по време на жалеенето.

Справяне с мъката и загубата

Единственият най-важен фактор за възстановяване след загуба е наличието на подкрепа от други хора. Дори ако не ви се говори за чувствата ви при нормални обстоятелства, много е важно да говорите, когато скърбите. Фактът, че другите знаят и разбират вашата скръб ще ви помогне да се чувствате по-добре и по-малко сами в болката ви.

Подкрепата може да дойде от различни източници:

Приятели - Нека близките ви хора се погрижат за вас, дори ако смятате, че трябва да сте силни и да се справите сами. Особено ако живеете далеч от семейството си, верните ви приятели могат да ви окажат подкрепа.

Семейство - Смъртта на близък човек може да сближи хората и дори да ги сдобри (но може и да раздели семейства, особено в случаите на неочаквана и жестока смърт, затова е важно да съчувствате на чуждата скръб и да не отправяте обвинения). Споделянето на загубата може да направи товара на скръбта по-лесен за носене. Спомените за човека, който сте загубили може да ви помогне да се възстановите.

Религиозна общност – Ако сте религиозни, може да получите голяма утеха от религиозните ритуали. Ако не сте, може би сега е времето да потърсите религия, която ви удовлетворява.

Групи за взаимопомощ – Има много групи за взаимопомощ, където ще намерите хора, преживели подобна на вашата загуба.

Терапевти и други – Разговорът с психотерапевт или специализиран психолог може д е добра идея, особено ако скръбта ви не намалява с времето – например, месеците отминават, но вие все още имате физически симптоми като липса на апетит, трудности със заспиването или ако емоциите ви пречат да се справяте с ежедневието.

Откъдето и да получите подкрепа, приемете я и не скърбете сами! Един от ключовите елементи на здравословното скърбене е да позволите на емоциите ви да излязат на повърхността, за да ги преработите. Подтискането на чувствата с мисълта, че те ще избледнеят с времето води до дългосрочна вреда. Спирането на процеса на скърбене ще забави или ще намали способностите ви за възстановяване.

Ако хората не знаят как да ви помогнат, кажете им – да ви заведат на кино, да ви сготвят храна или просто да ви прегърнат, докато плачете. Ако някой се чувства неудобно от вашите прояви на емоции или от нуждата ви да говорите за починалия, тактично им кажете, че да говорите за мъката си е част от изживяването на скръбта.

Как да се справите с мъката и загубата:

  • Изразете чувствата си по материален или творчески начин. Напишете статия за вашия любим човек, или му напишете писмо за всичко, което никога не сте успели да му кажете. Направете албум или табло за него, създайте паметник в негова чест (например, ако човекът е обичал цветя, създайте или финансирайте създаването на градинка), включете се в организация, която подкрепя важна за вашият любим човек кауза

  • Погрижете се за тялото си. Спете достатъчно, хранете се и се движете редовно. Не използвайте алкохол или наркотици, за да подтиснете болката от мъката или да си повишите изкуствено настроението. (това се отнася и за антидепресантите, които уж отслабват мъката, но мъката, за разлика от депресията, не е заболяване, и маскирането на болката с медикаменти не помага, за разлика от изживяването на скръбта). Здравословните навици ще ви помогнат в скърбенето, но използването на химични вещества ще забави възстановяването и може да доведе до дългосрочна зависимост.

  • Не позволявайте на други хора да ви казват как дасе чувствате, нито пък сами си нареждайте как да се чувствате. Вашата мъка е ваша собствена и никой не може да ви казва кога е време да “продължите” или да я “преодолеете”. В същото време е съвсем нормално да се ядосвате на човека, който е починал, да плачете всеки ден, ако ви е мъчно, да крещите на небесата без това да ви смущава. Всъщност, няма нищо лошо и ако се смеете. Ако гледането на серии на Братя Маркс ви помага да се чувствате добре, никой няма право да ви казва, че това не е уместно.

  • Планирайте предварително. Всички годишнини, празници и важни събития в живота могат да бъдат особено мъчителни. Бъдете готови за емоционалните сривове и знайте, че те са напълно нормални. Ако празнувате заедно с други роднини, поговорете с тях предварително какви са техните очаквания и се споразумейте как да почетете и починалия ви любим човек.

Скърбене при самоубийство

Самоубийството на любим човек повдига болезнени въпроси, съмнения и страхове. Някои култури го разглеждат като срамно действие или обида към Бог. Живите се питат: Защо любовта ми не беше достатъчна, за да го спаси? Какво трябваше да направя? Къде сбърках? Какво ще си помислят хората? Чувствата на провал, срам и вина надвишават мъката от загубата.Освен гореописаните стратегии за възстановяване, за вас е важно да направите следното, ако сте загубили близък при самоубийство:

  • Ако сте притеснени по религиозни съображения, опитайте да се свържете с внимателен последовател на вашата вяра, който не бърза да съди и поговорете открито с него за това, което се е случило и за вашите чувства.
  • Вместо да се притеснявате за клеймото на самоубийството, концентрирайте се върху вашето собствено възстановяване и оцеляване.
  • Изправете се пред думата “самоубийство”, колкото и да ви е трудно. Ако пазите причината за смъртта в тайна, никога няма да можете да говорите свободно за човека, който сте загубили и ще си препречите пътя към възстановяването.
  • Разговаряйте открито със семейството и приятелите си, за да могат всички да изразят мъката си.
  • Направете нещо в полза на другите, в памет на починалия ви близък.

Разликата между мъката и депресията

Ако скърбите, може да изпитате различни симптоми на депресията, като чест плач, дълбока мъка и подтиснато настроение. Обаче, макар депресията обикновено да се определя като психологическо заболяване, скърбенето не е. Мъката е нормална и здравословна реакция към загубата и не е болест. Симптомите й са болезнени, но те спомагат за адаптацията.

Американската психиатрична асоциация твърди, че като правило, обичайното скърбене не изисква използването на антидепресанти. Медикаментите могат да облекчат някои симптоми на мъката, но не могат да повлияят на причината, която е самата загуба. Заглушавайки болката, която трябва да бъде преработена психически, антидепресантите забавят процеса на скърбене. Когато скръбта дълго време пречи на дейността ви, може би вие страдате от депресия. Ако по-рано сте страдали от депресия, или ви липсва подкрепа, вие сте особено застрашен.

Симптоми на депресия при скърбене:

  • Силно чувство за вина
  • Мисли за самоубийство
  • Чувство за безполезност
  • Бавен говор и движения
  • Неспособност за работа извън или в къщи, или за учене
  • Вече не намира удоволствие в предишни любими дейности
  • Халюцинации за починалия

Ако изпаднете в депресия след загубата на любим човек, вероятно ще ви трябва професионална помощ, за да я преодолеете.

Как шокът влияе на процеса на скърбене

Мъката често се примесва с шок, когато загубата е внезапна и неочакван – смъртоносен сърдечен удар, катастрофа, убийство – или събитие, нарушаващо нормалния жизнен цикъл, като смърт на дете. Например, човек, който се е грижил за партньора си по време на дълго боледуване ще скърби след смъртта му, но човек, който види неочакваната смърт на партньора си в автомобилна катастрофа, вероятно ще изпадне в шок.

Неочакваната загуба е по-трудна за преодоляване, особено ако нямате социално приемлив начин за изразяване на скръбта, като в случаите на мъртво раждане или спонтанен аборт. Докато шокът винаги включва мъка, двете състояние са много различни в това, как ги усещате и как ви влияят.

Мъката е нормална реакция на загубата, като симптомите й намаляват с времето. От друга страна, шокът е демобилизираща реакция, която може да попречи на процеса на скърбене, да провали живота ви и да ви остави психологически уязвим. Ако преживявате шокираща загуба, помислете си за контакт с професионалист, който да ви помогне.

Националният Институт за шока и загубата при децата, предлага таблица, която сравнява изживяването и влиянието на скръбта и шока:

При скръб:

  • тъгата е основната емоция
  • мъката се усеща като нещо реално
  • разговорите за мъката облекчават
  • болката се свързва със загубата
  • яростта е без склонност към насилие
  • вината е по повод недовършените емоционални взаимоотношения с починалия
  • вашата самооценка и самоуважение обикновено остават непроменени
  • сънувате човека, който сте загубили
  • състоянието ви се подобрява от самосебе си с времето.

При шок:

  • ужасът е основната емоция
  • шокът се усеща като нещо нереално
  • разговорите са трудни или невъзможни
  • болката е свързана не само със загубата, но и с ужас, безпомощност и усещане за опасност
  • яростта често включва насилие към себе си или другите
  • вината включва самообвинение за това, което се е случило или мисли, че вие е трябвало да пострадате
  • вашата самооценка и самоуважение са изменени и намалени
  • сънувате, че сте застрашени
  • без терапия, състоянието ви може да се влошава

 

Превод: L