-
Прочетохте ли:
Архив:
-
Новата игра Me & Bee Puzzle
Акция “Аз дишам”
Дишането е нещо, което правим толкова естествено, че рядко се замисляме за него. Усещаме го, когато сме задъхани от физическо усилие, или когато сме болни.
Заедно с момичетата от Асоциация “Муковисцидоза” решихме да направим празник на дишането по случай Световния ден на муковисцидозата. Тази странна дума всъщност е име на вродено рядко заболяване, при което обичайната слуз, която покрива вътрешните органи е по-гъста и причинява проблеми с дишането и храносмилането. Освен това децата стават по-податливи на респираторни заболявания и сравнително често влизат в болница за лечение с венозни антибиотици.
Тъй като живеещите с муковисцидоза в България са около 200 души, няма много хора, които да се стремят да решат проблемите им. Затова решихме да привлечем общественото внимание към тази кауза.
Детско развитие – какво дават пъзелите?
Мъничето седи на пода и упорито се опитва да вкара кубче в кръглата дупка. “Трябва да му помогна!” – си мислите вие и отивате да му покажете, къде да го сложи. Детето, раздразнено от помощта ви, го изтръсква отново навън и подновява опитите си. Защо упорства да го направи по най-трудния начин? Защо е толкова сериозно, щом си играе?
Младата възраст и наличието на памперс не бива да ви заблуждават – пред вас е истински учен-експериментатор, погълнат от работата си. Можете да се поучите от трудовия му ентусиазъм – той развива ума и сръчността си в момента, без да се налага да му напомняте, поставяте оценки или плащате заплата. Извършва повтаряща се, рутинна дейност и е завладян от нея.
Към втората си годинка децата започват да забелязват разликите в предметите – тяхната форма, цвят, големина, детайли и започват да се наслаждават на сравняването и сортирането. В началото различават простите геометрични фигури – кръг, квадрат, триъгълник. Повтарящите се действия при пъхането на кубче или цилиндър в съответния отвор създава и засилва логическите връзки в мозъка, докато сравняването стане автоматично. Детето е направило още една крачка напред към опознаването на околния свят, свойствата му и взаимодействието с него, поставени са основите на логическото и абстрактно мислене.
Когато настъпи тишина
Всеки млад родител, само седмица след раждането на бебето, се сдобива с неочаквана любов към тишината. Само след няколко безсънни нощи започвате да цените високо миговете спокойствие. Не бързайте да им се радвате. Тишината при малките деца означава едно от двете – спят дълбоко или са се отдали на задълбочено непозволено творчество. Пожелавам ви да е първото, но все пак ги проверете. Изумително е с каква скорост малкото спящо ангелче се превръща в Денис Белята.
Оставили сте бебето да спи на спалнята? Само няколко минути по-късно го намирате на пода, слязло незнайно как, да опитва пръстта в някоя саксия и артистично да я размазва по килима. И докато пръстта все пак се почиства лесно и рядко предизвиква храносмилателни проблеми, свиквайте от рано с непрекъснато растящите нужди на детето от творческа изява и експерименти.
Като никога досега в детската стая цари тишина и вие сте успели спокойно да нарежете зеленчука за супата? Оставете тенджерата, въоръжете се с търпение и идете да проверите какво става. Много е възможно съкровището ви да е открило огромно поле за изява върху тапетите, перваза на прозореца или дамаската на дивана. Стиснете зъби и се похвалете сами, затова че купихте миещи се тапети, флумастри на водна основа и сваляща се тапицерия.
Чаеното парти на лудия шапкар
20 години брак са сериозно постижение и изискват сериозно празненство. Според запознатите, това е “порцеланова” сватба – време за подновяване на намалелия с годините сватбен сервиз. От думата “порцелан”, през любовта ми към чайниците, стигнах до идеята нашата годишнина да се превърне в едно чаено парти на лудия шапкар. Тъкмо щях да успея да отбележа и любовта си към шапките.
Екопаркът край Варна е прекрасен за празненства на открито, затова нямах проблем с избора на място. Исках нашето парти да е необичайно, с доза налудничава екстравагантност, затова подхванах няколко седмици предварително куп домашни проекти.
Щеше ми се да съм обградена от топли, ярки и есенни цветове, затова се спрях на цикламено, оранжево, жълто и светлозелено.
71-ви плувен маратон Галата – Варна (2011)
Вълнението на морето и силния вятър през първата седмица от август предизвикаха вълнение и сред плувната общност. Основният въпрос беше дали времето ще е подходящо за маратона Галата – Варна. За късмет, 7 август, неделя, се оказа ясен и спокоен, вълнението на морето беше под един бал и условията бяха подходящи за плуване.
Несигурната прогноза разколеба някои участници от други градове, но на старта все пак се записаха 248 души – само с трима по-малко от максималния брой състезатели досега. Присъстващите бяха не само от морските Варна и Бургас, но и от Шумен, Русе, София, Пловдив, Сандански, и от по-далечните Македония, Русия, Естония, Канада.
Поради ограничението за възраст най-малките участници бяха на 12 години, а най-възрастният – Янаки Ялъмов – на 75 г. Не че някой би му ги дал, съдейки по бодрия му външен вид и добрата спортна форма. Както той самият се пошегува: “Чувствам се на 28 ненавършени!” Неговото спортно дълголетие и постоянство са прекрасен пример и стимул за всички останали.
Атмосферата преди маратона няма нищо общо с атмосферата преди спортно състезание. Макар че има доста състезатели от плувните школи, включително и участниците ни в световното първенство в Шанхай, които се борят за призовите места; голяма част от присъстващите идват, за да изживеят своята лична победа над морето, своят ежегоден тест за сила и издръжливост. Настроението е весело, особено когато предлагаме на всички да се снимат със своя отговор на въпроса “Защо плувам Галата – Варна”?
Защо участвате в маратона Галата – Варна?
Какво кара група млади хора на всякаква възраст, сутринта в неделя, да плуват 4.5 км. в морето? Едва ли са наградите. Повечето участници всяка година си тръгват от маратона само с фанелка за участие и отлично настроение. За да разбулим тайната, попитахме самите тях:
Лидия Иванова - винаги в челните места на маратона
Голямото чистене
Вчера чистих около блока. Не очаквах, че виденият боклук ще ме наведе на толкова положителни изводи за съгражданите ми. Какво заключих за българите?
Българинът живее здравословно
Несъмнено сме нация, която държи на здравето си – количеството светлосини капачки значително превишаваше тези от бира и твърд алкохол. Значи българинът пие главно минерална вода! Имаше и кофички от кисело мляко, т.е. храни се здравословно! Навсякъде беше пълно с употребени мокри кърпи, паднали за каузата на чистотата. Празните опаковки от лекарства ме изненадаха, не очаквах да ги намеря край блока. Може би от тях се е отървал някой, осъзнал, че е здрав и лекарствата са му излишни. Пакетчетата с използвани презервативи несъмнено говорят за отговорната сексуална култура на българите. А дъхът на нацията ни трябва да е най-свежия в света, предвид изобилието от опаковки от дъвки.
Училището на 21 век
През последните 15 години се опитвам да убедя децата си, че училището е нещо, което трябва да уважават и чиито изисквания да се опитват максимално да спазват. Те обаче търсят всякакви начини да се изплъзнат от хватката му.
Учебният материал представлява досадни излишни факти, които всеки тийнейджър днес може за секунда да намери с гугъл.
Училището е едно безкрайно бойно поле, където всеки се опитва да се наложи като “готин” и по възможност да унижи някого. Някои учители са прекрасни хора, но доста си избиват комплексите за сметка на децата.
И най-важното – училището не преподава почти никакви умения, които са реално необходими в живота.
Ще бъде ли здраво следващото ми дете?
Винаги е тъжно, когато в семейството се роди дете със заболяване, особено с толкова тежко и мъчително, каквито са някои форми на булозна епидермолиза (ЕБ).
Все пак, имаме късмет, че живеем в 21 век.
Допреди 20 години не е било известно, че причината за ЕБ е генетична. Допреди 10 години не е имало начин да се предотврати раждането на следващо дете с ЕБ в семейството.
В България и през 2010 няма начин да гарантирате раждането на здраво дете, но… начин все пак има. Дори два. Но преди да ви разкажа за тях, ще трябва да поговорим малко за генетика.
В моята кожа
Седмица на информираност за ЕБ
Есе от Меган Галахар
„Съчувстващите италианци казват: L’ho provato sula mia pelle, което означава „Изпитал съм го на собствената си кожа”. Това означава – и аз съм се парил или нося белези по същия начин и знам точно през какво преминаваш.”
Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай”
Ако прекарате ден в моята кожа, ще пожелаете сами да си изровите път навън.
Ние, живеещите с булозна епидермолиза (ЕБ) никога няма да успеем точно да опишем истинската природа на това заболяване, с което живеем всеки ден. Но ето я моята история, моят опит да покажа по-добрата личност, в която се превърнах, докато понасях това болезнено предизвикателство.
Отначало се опитах да напиша зашеметяващ разказ, който да кара да се превивате от смях, но истината е, че няма нищо забавно в ЕБ. Никога няма да покажат ЕБ по „Най-забавните домашни видеоклипове”. ЕБ никога няма да е тема на комедиен скеч или развръзката във виц.
Имало е само няколко ситуации, свързани с ЕБ, и то редки, при които усмивката е проблясвала на лицето ми.Смешните неща за ЕБ са смешни само за живеещите със заболяването и техните семейства.