Category Archives: На път
Странджа – планината на огъня и водата
За мен Странджа винаги е била планината, която е много далече и е много дива. Може би представата ми е породена от ужаса на родителите ми, че сестра ми може да бъде разпределена за две години в Малко Търново, в дън странджанските дебри.
За толкова години обикаляне из България така и не проявихме интерес към нейния югоизточен ъгъл. За планината знаех само, че е ниска, гориста и че нейде там се играят нестинарските игри на деня на Св.Константин и Елена.
Една приятелка, която през лятото живее там, ме покани да я посетя. Намерихме повод най-сетне да се запознаем със Странджа.
Първо обаче решихме да видим какво е южното море, толкова обичано от софиянци, затова си запазихме три нощувки в Синеморец.
За хората и планината
Имало едно време една висока планина. Имало и хора, които често се катерели по нея, покорявали върховете й, разхождали се по хребетите й и дори си правели заслони из нея, за да нощуват там, когато им се наложи.
Тъй като единият от заслоните бил в лошо състояние, група запалени планинари решили да го ремонтират. Намерили и средства (благодарности за “Сирма груп”), купили строителни материали и се запътили към планината.
В тази приказка аз и Ричи попаднахме случайно. Не сме планинари, макар да сме ходили на екскурзионно летуване в Пирин и да сме минавали по Кончето като ученици. И двамата обаче нямаме никакви спомени от самото Конче, освен от един ръждясал пътен знак “стеснение на пътя от двете страни”, поставен там от незнаен зевзек.
Затова, когато негов колега предложи да се присъединим към групата, която ще качва строителните материали до горе, най-безметежно се съгласихме.
Калиакра
В най-слънчевия ден на зимата отскочихме на разходка до Калиакра.Небето беше безупречно, голите скали се извисяваха над прозрачна вода. Ято странни птици чертаеше безмислени кръгчета над вълните. Вятърът брулеше безмилостно студено, засилен отдалеч.Наоколо пъплеха българи, руснаци, румънци, взираха се към слънчевата пътека, опитваха се да зърнат делфини сред вълните и най-накрая отиваха да обиколят руините на крепостта.
Поразходихме се по високото, а после намерихме пътче, водещо към малък залив сред червени скали.
Там, сред тръстики и пясъци, морето се плискаше кристално прозрачно. Прииска ни се да е лято, прииска ни се да посрещнем там Джулая и кой знае, може и да го направим.Тръгнахме обратно, а дъгите на шипките, обсипани с алени плодчета ни помахваха за довиждане.
Господи, дано всичко това да не се превърне в поредния хотелски комплекс или голф-игрище!
L & R
Октоберфест (описание по невидяно)
Снимка - men.bg
Мюнхен. Хубав и спокоен град. Много зеленина, улици, които сякаш водят далеч от цивилизацията, а изведнъж – хоп, те извеждат до центъра. Хора, които се усмихват и са много по-общителни и сърдечни от останалите обитатели на Германия. Град, в който сезоните са пет – пролет, лято, Октоберфест, есен, зима…
Сезонът на Октоберфест не може да бъде сбъркан. Започва през последната седмица на септември и завършва през първата на октомври. Подходящо време да бъдат изпити парите от лятната реколта, преди да започне есенната оран. Купонът тече, както едно време. Хората са облечени с традиционните носии – дълги рокли за жените, които наистина разхубавяват иначе постните германки и кожени панталони за мъжете, които, …е, нямахме женско мнение по въпроса, но ми се прииска и аз да си купя такъв. Носията обаче струва 100 евро, та бързо се отказах.
Кръстова гора
Щом разбра, че искаме да ходим до Кръстова гора, управителят на почивната ни станция в Чепеларе първо подробно ни обясни пътя до там, а после се захвана да приготвя торба с плодове и сладки. Оказа се, че иска да ги изпрати като подарък на една от жените , които се грижат за храмовете там и която явно много уважаваше. Обясни, че снабдяването горе на върха е по-трудно и че баба Ленка със сигурност ще се зарадва на прасковите и гроздето. Ние, като съвестни християнчета, най-сетне намерили някой, който да им обясни правилата за посещение на манастир, също взехме кутия със сладки и други дреболии.
Котел – балканска красавица
Откраднахме си няколко свободни септемврийски дни и една мрачна и ръмлива сутрин потеглихме от Варна.
Потничетата и тениските бяха затрупани на дъното на куфара под по-дебели дрехи. Лятото сякаш беше успяло да се изпари безследно само след два дни дъжд.
Студът и влагата изостанаха от нас още при Търговище, където изведнъж се сетихме да си купим винетка. Проходът от Омуртаг надолу се оказа много приятен за каране и изведнъж – ей ни в Котел, под синьо небе с пръхкави облачета и куп време за разходки.
Пратерът във Виена
Потеглих към Пратера с лек скептицизъм. Не очаквах, че ще ме впечатли, защото миналото лято бяхме изкарали един незабравим ден в голям и нов увеселителен парк в Холандия.
Първото, което видяхме – старото виенско колело – затвърди съмненията ми. Стори ми се рисковано да се качвам на бараки, окачени на грамаден кръг. Какво толкова го рекламираха и титуловаха “символ на града”?
Красотите на Виена
Суперлативите ни за виенската архитектура се изчерпаха още там на място. Стояхме си зяпнали, гледахме, беше ни едно красиво и мирно на душите. Какво да каже човек? Столица на империя. Личи си, че е имало от всичко по много – и пари, и талант, и труд, и резултатът е мащабни и коя от коя по-красиви сгради.
Насладете се!
Виена – Щефансплац и Щефансдом
Щефансдом
Виена е прекрасен град за разглеждане пеша. Може би защото впечатляващите сгради се редуват със спокойни паркове. Или защото навсякъде има гладки асфалтирани тротоари. Или защото автомобилното движение е слабо и затова въздухът е чист. А може би и защото навсякъде има места за сядане, на които зашеметените от красота туристи да поседнат и да дадат почивка на краченцата си.
Виена беше прелестна през май. В спомените ми ще остане като градът на кестените. Всички те украсени със своите бели и розови цветове, като огромни свещници с безброй свещи. Да, има и розови кестени. Във Виена.
