Морето е прекрасно! Чиста и прозрачна вода, леко набраздена от вятъра. Спотаени на дъното камъни. Люшкащи се лодки. Ясно небе. Слънчева пътека…Защо не съм с фотоапарата?

Или по-добре да измисля начин това, което виждам да мога да го съхраня и споделя с всички останали. Засега се задоволявам с телефона.

И докато стоя горе на брега се сещам за една песен. Хубава. Любима.

Wasted Years(Smith)

Всеки ги е чувал. Всеки си ги е тананикал, дори и да не знае руски. Имат незабравими, завладяващи мелодии. А ако се заслушаш в думите – намираш и нещо много по-сериозно.Песничките са истински извор на мъдрост, налагат ценности по най-лесния и приятен начин и третират вечните теми, по които май само децата и интелектуалците разсъждават:

Например, за приятелството:

Не секрет, что друзья не растут в огороде.

Не продашьи не купишь друзей…

Не секрет что друзья это честь и отвага

Это верность отвага и честь

(Не е тайна, че приятелите не растат в градината.

Не можеш да продадеш и да купиш приятели…

Не е тайна, че приятелите са чест и смелост

Те са вярност, смелост и чест)

Тази е една от любимите ми. Всъщност имам много такива. За тази се сетих преди два дена. Пуснах си я у дома усилена до дупка. Оказа се, че бях позабравил текста, а той е толкова весел:

Holy Smoke (Harris/Dickinson)

От днес стартира тази категория в блога. Идеята ми е в нея да публикувам всичко за музиката, която ме вълнува. Ще има текстове, преводи, истории, впечатления и размисли.

С какво да започна? Нека е с песен! Тази, която ми се е набила в главата. Същата, за която се сещам винаги, когато някой приятел въздъхне и смотолеви нещо от сорта “не сме на тази възраст”, “остаряваме”… няма да довършавам, картинката е ясна.

В такива моменти си пея тази песен и съм сигурен – времето няма да ме победи! Ето и нея – своеобразният химн на тази вяра.

I Wanna Be Somebody