Криза, криза, криза! Всички медии са се наговорили да ни засипват с предупреждения. Съзнанието ни рисува апокалиптични картини. А сърцето ни се свива как ще се отрази всичко това на децата ни. Ще можем ли да се грижим добре за тях? Ще можем ли, както досега, да им осигурим най-доброто? Не се сещаме да се запитаме дали децата ни винаги имат нужда от най-доброто? Дали няма точно кризата да им преподаде няколко ценни урока за цял живот?

Казват, че страховете намалявали или изчезвали, ако човек се изправи срещу тях. С какво ни плаши кризата, какво лошо може да се случи?

1. “Чакаме бебе. Ще ни стигнат ли парите за всички покупки, свързани с него – дрешки, памперси, играчки, мебели, количка, козметика, храна? Как ще се промени бюджетът на семейството?”

Разбираемо е желанието ви да купите за бебето си всичко от каталога на големите бебешки магазини. Искате всичко да е ново, всичко да е в изобилие, макар че детето бързо расте и много неща ще му трябват съвсем за кратко. Но дори и да не успеете с покупките, не забравяйте основното – едно бебе има нужда главно от мама и татко. Всичко друго е второстепенно. Малкото човече може да спи и в наследено от пораснало дете креватче, в леглото на родителите си, дори в някой по-голям фотьойл. Първите 6 месеца от живота си може да изкара изцяло на кърма, без шишета с вода, без пюрета, сокове и каши. Къпането не е необходимо да става всеки ден и не е необходимо да се извършва винаги със сапун или скъпа козметика. Кожата може да се маже с преварен зехтин. Няма нужда от пудрене или от кремчета за подсичане, отварата от лайка или смрадлика върши същата работа. Докато е мъничко няма нужда от количка, спокойно ще крачите по улиците и парковете със слинг. Едно бебе дори няма нужда от памперси, ако майка му е винаги с него и е готова да упражнява естествена бебешка хигиена. Може би вече сте готови да изригнете една възмутена тирада? Струва ви се, че по този начин са гледали деца само в Средновековието? Поинтересувайте се и ще установите, че много от съвременните тенденции възраждат точно тези позабравени начини за отглеждане и че дори и с малко средства може да имате щастливо и здраво бебе и удовлетворяваща и необикновена връзка родител-дете.

2. “Няма да мога да му купувам каквото поиска и то ще страда!” А трябва ли едно дете да получава всичко? Трябва ли детската стая да прилича на добре зареден магазин за играчки и около 4-годишната му възраст да си блъскате главата какво да му подарите за рождения ден, защото то вече има всичко?

Дори да не можете да купите гаража или куклената къща, за които детето ви мрънка, можете заедно да ги построите от празен кашон, от останали текстилни парченца и да си доставите удоволствието от съвместното творене. Децата ще получат безценния урок, че могат да създават желаното с двете си ръце. Ще станат по-сръчни, по-креативни, ще се научат да преодоляват трудности. Ще се научат да чакат и да мечтаят. Дори ще се научат повече да си пазят играчките и книжките, защото нови скоро няма да има. А вие, освен че ще изпитате удоволствието от творчеството и от споделеното време, ще свикнете да организирате всички желаещи да направят подарък на децата ви, така че заедно да сбъдвате мечтите им.

3. “Няма да имаме пари за лекарства.” Може би сега е време да се поинтересувате от успехите на закаляването, от някои алтернативни начини на лечение като хомеопатия, цветни есенции на д-р Бах, “бабешки” методи при настинка и грип, които дори и да изглеждат скъпи в момента, могат да допринесат за по-стабилното здраве на детето в дълъг срок.

4. “Няма да можем да сядаме по кафета и да посещаваме често детски клубове. Детето ще е самотно и няма да има самочувствие!” Децата обичат да са сред себеподобни, а и вие имате нужда от малко почивка и разговори с възрастни хора. Но не е задължително това да става на специално място. Ако се уговорите с други майки на деца на сходна възраст по ред да си ходите на гости, всички ще са доволни. А гостенчетата дори може да разтребят стаята, където са се вихрили, преди всяко да си тръгне към къщи. Какъв по-добър начин да ги научите да се съобразяват с другите и с чуждото имущество? Какъв по-добър начин да ги научите как да се държат като домакини с гостите си?

5. “Ще трябва да яде приготвена вкъщи храна, няма да можем да се храним по заведения или да му купувам нещо навън.” Чудесно! Няма да имате по-добър шанс да въведете здравословното хранене в ежедневието на детето ви. Няма да ги има купищата вафли, зрънчо и шоколади, които го залъгват между храненията и пречат да си изгради вкус към неподсладена храна. Няма да го има безкрайното черпене по детските площадки и лапането с мръсни ръце. Детето ще се научи да цени храната и да не прекалява с капризите.

6. “Няма да можем да плащаме за допълнителни занимания и курсове.” Детето ви се учи и развива поне до 18-годишна възраст. Дори и в момента да сте затруднени, след няколко месеца или след година ще може да подновите допълнителните занимания. Едва ли ще се отрази фатално на развитието му. Дори да не ходи на спорт или танци, пак ще укрепне физически, ако му позволявате да тича на открито, да се катери, да играе с други деца на игри с топка. Музикалността му се развива не само от уроците по пиано, но и от слушането на музика, от ритмичното удряне на барабан, от пляскането с ръце в ритъм и много други “музикални” игри. А ако пропусне уроците по чужд език винаги по-късно може да навакса, а за момента да се посвети само на родния български. Не бива да се страхувате, че ще пропуснете момента да дадете на детето си най-доброто образование. То възприема и се развива във всеки един момент, дори когато не ходи на курсове и уроци, а просто безгрижно си играе.

7. “Няма да можем да отидем на почивка.” Хубаво е децата от големия град да сменят климата, да се наслаждават на почивката на море или планина. Макар че тази почивка често е свързана с нерви, с неочаквани болести и с велико преселение на народите. Дори и да не отидете на почивка, пак може да излезете извън рамките на града, да се разходите в близка гора, в поле, някъде на открито, да отидете на гости на баба и дядо на село. Чистият въздух и новите гледки ще отморят цялото семейство, а вечерта всички ще спят в собствените си легла. Така детето ще опознае по-добре родния си град и местност, ще запълва “картата” в главата си последователно и свързано.

8. “Ще съм изнервена от грижи и проблеми и ще си го изкарвам на детето.” Да, битовите проблеми и тревогата за бъдещето изнервят родителите. Но обикновено точно в трудните ситуации осъзнаваме колко радост и истинско щастие ни носят моментите с любимите ни хора. Тогава виждаме какъв стимул за живот са нашите прекрасни деца. Ако успеем да им покажем, че любовта в семейството, смелостта и надеждата са начинът да се преодоляват трудностите, можем да сме доволни от свършената работа като родители.

Това сигурно са само част от тревогите ви. Дано никому не се налага да се бори за физическото си оцеляване. Но в живота всяка ситуация ни учи на нещо и най-ценните ни умения, самоконтролът, мечтите, изобретателността ни не са придобити сред спокойствие и изобилие, а в трудни моменти. Най-ценните неща – вниманието, грижата, времето, прекарано заедно – не се купуват с пари. Затова не бива да униваме пред кризата, а да си повтаряме за кураж старата българска поговорка: “Всяко зло за добро”.

написано за сп. Кенгуру