Category Archives: Забава

Когато настъпи тишина

Всеки млад родител, само седмица след раждането на бебето, се сдобива с неочаквана любов към тишината. Само след няколко безсънни нощи започвате да цените високо миговете спокойствие. Не бързайте да им се радвате. Тишината при малките деца означава едно от двете – спят дълбоко или са се отдали на задълбочено непозволено творчество. Пожелавам ви  да е първото, но все пак ги проверете. Изумително е с каква скорост малкото спящо ангелче се превръща в Денис Белята.

Оставили сте бебето да спи на спалнята? Само няколко минути по-късно го намирате на пода, слязло незнайно как, да опитва пръстта в някоя саксия и артистично да я размазва по килима. И докато пръстта все пак се почиства лесно и рядко предизвиква храносмилателни проблеми, свиквайте от рано с непрекъснато растящите нужди на детето от творческа изява и експерименти.

Като никога досега в детската стая цари тишина и вие сте успели спокойно да нарежете зеленчука за супата? Оставете тенджерата, въоръжете се с търпение и идете да проверите какво става. Много е възможно съкровището ви да е открило огромно поле за изява върху тапетите, перваза на прозореца или дамаската на дивана. Стиснете зъби и се похвалете сами, затова че купихте миещи се тапети, флумастри на водна основа и сваляща се тапицерия.

Защо участвате в маратона Галата – Варна?


Какво кара група млади хора на всякаква възраст, сутринта в неделя, да плуват 4.5 км. в морето? Едва ли са наградите. Повечето участници всяка година си тръгват от маратона само с фанелка за участие и отлично настроение. За да разбулим тайната, попитахме самите тях:

 

Лидия Иванова - винаги в челните места на маратона

И не само...

Голямото чистене

Вчера чистих около блока. Не очаквах, че виденият боклук ще ме наведе на толкова положителни изводи за съгражданите ми. Какво заключих за българите?

Българинът живее здравословно

Несъмнено сме нация, която държи на здравето си – количеството светлосини капачки значително превишаваше тези от бира и твърд алкохол. Значи българинът пие главно минерална вода! Имаше и кофички от кисело мляко, т.е. храни се здравословно! Навсякъде беше пълно с употребени мокри  кърпи,  паднали за каузата на чистотата. Празните опаковки от лекарства ме изненадаха, не очаквах да ги намеря край блока.  Може би от тях се е отървал някой, осъзнал, че е здрав и лекарствата са му излишни. Пакетчетата с използвани презервативи несъмнено говорят за отговорната сексуална култура на българите. А дъхът на нацията ни трябва да е най-свежия в света, предвид изобилието от опаковки от дъвки.

Негър ли е Обама?

 

Заведение. Маса. Непознатата жена отсреща разказва виц:

Барак Обама обсъжда със секретаря си програмата си. Казва, че в събота ще води дъщерите си на пикник, но секретарят го прекъсва “Не можете, г-н Президент, имате ангажименти. “Е, добре тогава”, казва Обама, “ще ги заведа в неделя.” “Не можете, г-н Президент, и в неделя имате служебни срещи.” “Ееее”, казва леко раздразнен Обама, “тогава ще ги изведа на някой празник.” “И тогава не можете, г-н Президент, трябва да участвате в официалните тържества.” – отрязва го секретарят. Учуден, Обама пита “Добре, кога ще имам почивен ден?” “Няма да имате.” “Защо?” “Защото сте негър, г-н президент!”

Смеем се и аз казвам: “Много весел виц, но Обама все пак не е негър.”

Майката на Катя

Майката на Катя е млада 17-годишна циганка, която вече 9 дни стои в Детското интензивно отделение с бебето си. Не може да чете и пише, в стаята вече няма друга циганка, с която да си правят компания и нервите й почват да не издържат на нищонеправенето.

Самата Катя си лежи в креватчето и промрънква от време на време с глас на малко котенце. Само че и слабият хленч на бебето изнервя майката и тя периодично почва да нарежда:
– Бактърдън, къзъм, бактърдън! (което, според мен, преведено от цигански значи – омръзна ми момиче, омръзна ми!)

Само че бебето още не разбира от дума, освен това е болничко, затова продължава тихичко да плаче.

Как се лекува разбито сърце?

 

Да, дори напредъкът на медицината още не е успял да разреши проблема. Как да не ти дожалее за нещастните страдащи. Затова предлагам няколко “домашни” рецепти за справяне с мъката.

И така, какво имаме в наличност – едно разбито сърце, страдащо от несподелена или отминала любов и един разум, който неизменно се връща към темата, дъвче я отвсякъде, търси си грешките и се самоизтезава. Любимият все още е любим, все така привлекателен, незабравим и желан.

Какво трябва да направи човек? Ами да обърне последователността – да го направи нежелан, забравим и в крайна сметка нелюбим. Да го превърне в един от многото крачещи наоколо същества, на които кой ли въобще обръща внимание?

Ето няколко идеи:

О, Спирка! (На какво не ви учат в училище)

О, Спирка! Два часа тълпи недоволни
как рейса щурмуват!
Квартали околни
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Не знам за кой път
гъсти орди лазят в утринта мъглива
и тела я стелят и пот я залива.
Тласък подир тласък, рояк след рояк,
Контрольор безумний спира рейса пак
и вика:“Долу от вратите!
И ордите слизат с викове сърдити.
И аларма страшна въздухът разпра:
„Как не ви е срам! Аман бе! Докога?“

Лятно – от Павлина Йосева (предполагам)

Толкуз мий мъчну,
толкуз мий криву-
отпуска няма, няма муре…
Саму за някои то ша са плиска,
аз да са блъскам, кат диване…

Не чи парити с лопата ги рина,
ма за пучифка щях да сбира…
Да са далдисна в муренцито синю,
сетня на пясъка да са пика!

Вечер да седна на бира и скара,
вятър да духа…- хубавина…
Как са намери да съ прикарам,
лятос, кат патка, да дремя в града?

Весело

Реклами, реклами, човек се чуди как да ги избегне, заобиколи, изключи, пренебрегне, анулира, метне в коша и какво ли още не.За какви ни смятат, като ни ги пробутват? Сигурно за такива:

Рекламният човек

Стиховете на Омар Хаям

Омар Хайям (1048 г. – 1122 г.)

Математик, учен, поет, почитател на виното и хубавите жени. Видял и върхове, и спадове през живота си. Написал следните мъдри слова, които беше истинско удоволствие да преведа (за съжаление от руски, а не от персийски):

 

 

 

 

Египет, Рим, Китай да са ти във краката,

Владей света дори, за тебе пак съдбата

Приготвила е край, какъвто и за мен –

Два метра бял саван, две педи под земята.

 

Пийте смело, другари! За глъч закопнях,

За веселие, песни пиянски и смях.

А до Съдния ден, той нали не е утре?,

Може би ще забравят този малък наш грях.