Category Archives: Размисли
Детско развитие – какво дават пъзелите?
Мъничето седи на пода и упорито се опитва да вкара кубче в кръглата дупка. “Трябва да му помогна!” – си мислите вие и отивате да му покажете, къде да го сложи. Детето, раздразнено от помощта ви, го изтръсква отново навън и подновява опитите си. Защо упорства да го направи по най-трудния начин? Защо е толкова сериозно, щом си играе?
Младата възраст и наличието на памперс не бива да ви заблуждават – пред вас е истински учен-експериментатор, погълнат от работата си. Можете да се поучите от трудовия му ентусиазъм – той развива ума и сръчността си в момента, без да се налага да му напомняте, поставяте оценки или плащате заплата. Извършва повтаряща се, рутинна дейност и е завладян от нея.
Към втората си годинка децата започват да забелязват разликите в предметите – тяхната форма, цвят, големина, детайли и започват да се наслаждават на сравняването и сортирането. В началото различават простите геометрични фигури – кръг, квадрат, триъгълник. Повтарящите се действия при пъхането на кубче или цилиндър в съответния отвор създава и засилва логическите връзки в мозъка, докато сравняването стане автоматично. Детето е направило още една крачка напред към опознаването на околния свят, свойствата му и взаимодействието с него, поставени са основите на логическото и абстрактно мислене.
Когато настъпи тишина
Всеки млад родител, само седмица след раждането на бебето, се сдобива с неочаквана любов към тишината. Само след няколко безсънни нощи започвате да цените високо миговете спокойствие. Не бързайте да им се радвате. Тишината при малките деца означава едно от двете – спят дълбоко или са се отдали на задълбочено непозволено творчество. Пожелавам ви да е първото, но все пак ги проверете. Изумително е с каква скорост малкото спящо ангелче се превръща в Денис Белята.
Оставили сте бебето да спи на спалнята? Само няколко минути по-късно го намирате на пода, слязло незнайно как, да опитва пръстта в някоя саксия и артистично да я размазва по килима. И докато пръстта все пак се почиства лесно и рядко предизвиква храносмилателни проблеми, свиквайте от рано с непрекъснато растящите нужди на детето от творческа изява и експерименти.
Като никога досега в детската стая цари тишина и вие сте успели спокойно да нарежете зеленчука за супата? Оставете тенджерата, въоръжете се с търпение и идете да проверите какво става. Много е възможно съкровището ви да е открило огромно поле за изява върху тапетите, перваза на прозореца или дамаската на дивана. Стиснете зъби и се похвалете сами, затова че купихте миещи се тапети, флумастри на водна основа и сваляща се тапицерия.
Голямото чистене
Вчера чистих около блока. Не очаквах, че виденият боклук ще ме наведе на толкова положителни изводи за съгражданите ми. Какво заключих за българите?
Българинът живее здравословно
Несъмнено сме нация, която държи на здравето си – количеството светлосини капачки значително превишаваше тези от бира и твърд алкохол. Значи българинът пие главно минерална вода! Имаше и кофички от кисело мляко, т.е. храни се здравословно! Навсякъде беше пълно с употребени мокри кърпи, паднали за каузата на чистотата. Празните опаковки от лекарства ме изненадаха, не очаквах да ги намеря край блока. Може би от тях се е отървал някой, осъзнал, че е здрав и лекарствата са му излишни. Пакетчетата с използвани презервативи несъмнено говорят за отговорната сексуална култура на българите. А дъхът на нацията ни трябва да е най-свежия в света, предвид изобилието от опаковки от дъвки.
Училището на 21 век
През последните 15 години се опитвам да убедя децата си, че училището е нещо, което трябва да уважават и чиито изисквания да се опитват максимално да спазват. Те обаче търсят всякакви начини да се изплъзнат от хватката му.
Учебният материал представлява досадни излишни факти, които всеки тийнейджър днес може за секунда да намери с гугъл.
Училището е едно безкрайно бойно поле, където всеки се опитва да се наложи като “готин” и по възможност да унижи някого. Някои учители са прекрасни хора, но доста си избиват комплексите за сметка на децата.
И най-важното – училището не преподава почти никакви умения, които са реално необходими в живота.
Бабинден
Говорихме си скоро за изчезващата традиция да се празнува Бабинден. А си спомням как не толкова отдавна женският колектив в работата на майка ми ежегодно си спретваше изцяло женски купон, като обличаха едната колежка като бебе, другата като баба-акушерка и се веселяха бурно.
Дали увлечени в работа, ежедневие и конкуренция с мъжете забравяме да почетем тези, които помагат на новия живот да се появи? Или причината е друга?
Замислих се как е възникнал обичая да се чества Бабинден и си представих картина, съвсем различна от съвременната – в малкия град или село бабите-акушерки са били една или съвсем малко на брой. Според традицията, акушерка е можела да стане жена, която вече е приключила със своите раждания, т.е. е достатъчно възрастна, за да има собствен опит с деца и да я познават и почитат повечето й съграждани.
Гобленът на живота
Седя и гледам парчето панама в ръцете си. Нещо толкова обичайно, но толкова ми напомня за живота…
Всички започваме от празно бяло поле. Нашата “табула раза”, началото, от което ни се струва, че можем да направим каквото си поискаме.
Започваме да бродираме картината, като редуваме светли и тъмни цветове. Няма как да избегнем нито едните, нито другите, защото контрастът очертава отделните й части. Понякога имаме дълги светли или дълги тъмни периоди и ни се струва, че така ще е завинаги. Но конецът рано или късно свършва и трябва да изберем нов и да продължим с нов ъгъл от картината на живота си.
Криза? За добро е!
Криза, криза, криза! Всички медии са се наговорили да ни засипват с предупреждения. Съзнанието ни рисува апокалиптични картини. А сърцето ни се свива как ще се отрази всичко това на децата ни. Ще можем ли да се грижим добре за тях? Ще можем ли, както досега, да им осигурим най-доброто? Не се сещаме да се запитаме дали децата ни винаги имат нужда от най-доброто? Дали няма точно кризата да им преподаде няколко ценни урока за цял живот?
Казват, че страховете намалявали или изчезвали, ако човек се изправи срещу тях. С какво ни плаши кризата, какво лошо може да се случи?
1. “Чакаме бебе. Ще ни стигнат ли парите за всички покупки, свързани с него – дрешки, памперси, играчки, мебели, количка, козметика, храна? Как ще се промени бюджетът на семейството?”
Не сте сами: Когато детето ви има сериозен проблем
Да научиш, че детето ти е болно от тежко хронично заболяване или има увреждане, е голям шок за всеки родител. Първите реакции са сякаш някой те е ударил в стомаха – не ти достига въздух, не знаеш къде се намираш, не можеш да разбереш какво става. Сякаш мозъкът е изключил временно, докато смели новината.
А когато мислите и чувствата се върнат, те са почти еднакви при всички: Първо е отричането – „Това не може да е вярно! Не може да бъде! Не и на моето дете!“ То бързо преминава в яд към целия свят, медицинския персонал в частност, а доста често и към другия родител. Търсенето на виновни неизбежно събужда чувство за лична вина и отприщва куп въпроси „Защо на мен? Къде сбъркахме? Защо Господ ни наказва така? Какво толкова сме направили, за да заслужим такова нещо?“
Новата религия
Страх ли ви е от живота? Страх ви е, и още как!
С всяка изминала година, с всеки натрупан опит, се страхувате все повече и повече. Защото отдавна сте разбрали, че не можете да контролирате всичко. Неочакваните събития, неочакваните постъпки на другите, неочакваните болки и болести в собственото ви тяло идват и си отиват не по ваше желание. А вашите действия вместо да оправят, понякога само влошават ситуацията.
Тръгвате си от неподходящ мъж, само за да попаднете на още по-неподходящ. Лекувате заболяване, а лекарствата ви докарват още по-тежко. Работите упорито, но повишават колегата ви.
Как да оцелее човек в този свят, който на моменти сякаш полудява?
Отговорът на древните хора се нарича „религия“.
Справяне с мъката и загубата
Има теми, по които почти няма материали в българоезичния интернет, но които, за съжаление, са част от живота. Статията по-долу е превод от американски сайт:
Наръчник по скърбене
Да загубиш някой или нещо, което обичаш е много болезнено и все пак е нещо, което почти всеки изпитва в даден момент от живота. Загуба, която не е призната и на която не е обърнато внимание може да доведе до увреждане. Но мъката, която е изразена и изживяна намалява и има потенциала да донесе нова сила и да обогати живота ви. Няма правилен или неправилен начин на скърбене, но има начини, които могат да направят скръбта ви по-пълна и по-позитивна.
