Category Archives: Събития
74-ти плувен маратон Галата – Варна (2014)
Първата неделя на август за 74ти път събра желаещите да преплуват 4.5 км от нос Галата до втора буна през Варненския залив. Пред Морска гара се тълпят състезатели от спортните школи на цяла България, варненци, за които участието в маратона е малка лична традиция, любители на плуването от близо и далеч, мъже, за които преплуването на залива е доказателство, че все още са силни и могат, и жени, които не отстъпват на мъжете по издръжливост.
Всяка година броят на участниците в маратона расте. Тази година в него се включиха 280 души, с двама повече от миналата година.
Подслушах неволно инструкциите, които треньорката Снежана Пенева даде на своите млади плувци от ПСК “Черно море” Варна. Разделя ги на групи според скоростта и издръжливостта им и им внушава да се движат с останалите от групата си. Все пак морето е сериозно предизвикателство и най-важното е да се избегнат инциденти. Тези, които вече са го плували са водачи на групите. Най-бързата състезателка на клуба – 14-годишната Ивет Шумкова ще се бори за място в призовата шестица. От предишните си участия вече има едно четвърто и едно пето място и тази година се надява за още по-добро представяне. Най-малките участници са на 11 години, но вече правят планове да спечелят наградата от 500 лв. за победителя.
Докато чакат за предстартов преглед и регистрация, плувците имат възможност да напишат или нарисуват своите послания към участниците на големите бели листи, осигурени от организаторите.
Никол Кошеджийска от клуб “Младост 91” Пловдив, печелила първо, второ и четвърто места във Варненския маратон пожела успех на всички и равен брой стартирали и финиширали. Николета от Варна поиска да няма медузи в морето – най-голямата неприятност за плувците. За всеобщо щастие, желанието й се сбъдна. А треньорката Снежана Пенева дори написа стихотворение по Валери Петров.
Повечето участници са дошли на групички. Една от компаниите се състоеше от бегачи, които всеки уикенд тичат организирано по 5 км. Решили да се пробват на същата дистанция по вода. Има компании от фитнес-клубове, приятели, колеги. Има участници и от Националния алианс на хора с редки болести, дошли да изпробват силите си в морето след прекарана тежка операция.
Д-р Божидар Бакалов разказа, че преди години е убедил организаторите да предвидят награда и за плувци с увреждания, впечатлен от постиженията на Иван Иванов на 68 г., инвалид първа степен, редовен участник в маратона, който плува само с ръцете си. Освен него има участник с един крак и участник с частична парализа. Маратонът е техният начин да покажат, че човешкия дух може да надмогне сериозни проблеми.
Съдиите проведоха инструктажа и участниците по реда на регистрацията си се качиха по военните катери, които да ги откарат до нос Галата. След силното вълнение предишния ден, морето е по-спокойно, но вълните все още затрудняват плуването.
Участниците наскачаха от катерите във водата и в 10:45 ч. стартът беше даден.
40 минути по-късно първата група от шестима приближи буната. Зрителите станаха свидетели на атрактивна борба в последните метри. Първи до финала достигна Теодосий Чернев от Бургас с време 51:53 мин. Секунди след него пристигнаха Арсений Бекетов от Варна и Цанко Цанков от Бургас, Димитър Атанасов от Сандански, Петър Божилов и Лъчезар Шумков от София. Цялата първа шестица финишира много оспорвано в рамките на една минута.
Пет минути по-късно доплува и първата при жените – Никол Кошеджийска, лъчезарно усмихната. За нея това е втора последователна победа в маратона.
Междувременно г-жа Парушева – дългогодишен организатор на събитието, съобщи на публиката, че 4000 лв. от фонда за организирането му са били дарени на пострадалите от наводненията в Аспарухово.
“Втората при жените финишира!” възкликна водещият малко по-късно. Във водата се мяркаше розова шапка, която се оказа, че е … на главата на младеж. Скоро след това доплува и втората при жените – Габриела Георгиева от София, следвана от Мария Златкова от НСА София.
След тях се зареди шарената колона от плувци с разнообразна възраст и националност. Най-младият участник беше на 11 години – минимално допустимите от регламента, а най-възрастният беше 76-годишния Кольо Димитров от Варна. Имаше плувци от Русия, Унгария, Белгия, Македония, Канада. Водещият ентусиазирано им задаваше въпроси на български и по-голямата част успяваха да го разберат и отговорят. Оказа се, че за повечето от тях това е поредно преплуване на варненския залив.
Родителите напрегнато се взираха във водата, а треньорите окуражаваха всеки свой възпитаник, доплувал до буната. Накрая, час и половина след пристигането на първия, маратонът беше обявен за закрит. Доста участници доплуваха след контролното време и макар че не бяха включени в официалното класиране, получиха фанелка за участието си.
href=”http://xpucmo.com/wp-content/uploads/2014/08/DSC_0994.jpg”>
Кметът на Варна Иван Портних награди първите шестима при жените и при мъжете, както и най-добре представилия се варненец – Арсений Бекетов, плувец с увреждания – Иван Иванов, плувец с най-много участия – Янаки Ялъмов от Варна и най-добре представилия се чужденец – Едгард Гилен от Канада.
Снимки част 1 – на Морска гара.
Снимки част 2 – в морето.
Снимки част 3 – на финала.
72-ри плувен маратон Галата – Варна
Ако е вярно, че денят се познава от сутринта, то още от ранните часове на 5 август си личеше, че ни очаква един отличен маратон. Морето беше абсолютно спокойно, а слънцето припичаше на ясното небе.
Очакваното пристигане на чуждестранен военен кораб на пристанището бе наложило промяна в сборния пункт, затова участниците в маратона се тълпяха пред Яхтклуб “Кап. Г.Георгиев”. Навалицата беше внушителна, поради рекордния брой от 255 желаещи да преплуват дистанцията.
Акция “Аз дишам”
Дишането е нещо, което правим толкова естествено, че рядко се замисляме за него. Усещаме го, когато сме задъхани от физическо усилие, или когато сме болни.
Заедно с момичетата от Асоциация “Муковисцидоза” решихме да направим празник на дишането по случай Световния ден на муковисцидозата. Тази странна дума всъщност е име на вродено рядко заболяване, при което обичайната слуз, която покрива вътрешните органи е по-гъста и причинява проблеми с дишането и храносмилането. Освен това децата стават по-податливи на респираторни заболявания и сравнително често влизат в болница за лечение с венозни антибиотици.
Тъй като живеещите с муковисцидоза в България са около 200 души, няма много хора, които да се стремят да решат проблемите им. Затова решихме да привлечем общественото внимание към тази кауза.
Чаеното парти на лудия шапкар
20 години брак са сериозно постижение и изискват сериозно празненство. Според запознатите, това е “порцеланова” сватба – време за подновяване на намалелия с годините сватбен сервиз. От думата “порцелан”, през любовта ми към чайниците, стигнах до идеята нашата годишнина да се превърне в едно чаено парти на лудия шапкар. Тъкмо щях да успея да отбележа и любовта си към шапките.
Екопаркът край Варна е прекрасен за празненства на открито, затова нямах проблем с избора на място. Исках нашето парти да е необичайно, с доза налудничава екстравагантност, затова подхванах няколко седмици предварително куп домашни проекти.
Щеше ми се да съм обградена от топли, ярки и есенни цветове, затова се спрях на цикламено, оранжево, жълто и светлозелено.
71-ви плувен маратон Галата – Варна (2011)
Вълнението на морето и силния вятър през първата седмица от август предизвикаха вълнение и сред плувната общност. Основният въпрос беше дали времето ще е подходящо за маратона Галата – Варна. За късмет, 7 август, неделя, се оказа ясен и спокоен, вълнението на морето беше под един бал и условията бяха подходящи за плуване.
Несигурната прогноза разколеба някои участници от други градове, но на старта все пак се записаха 248 души – само с трима по-малко от максималния брой състезатели досега. Присъстващите бяха не само от морските Варна и Бургас, но и от Шумен, Русе, София, Пловдив, Сандански, и от по-далечните Македония, Русия, Естония, Канада.
Поради ограничението за възраст най-малките участници бяха на 12 години, а най-възрастният – Янаки Ялъмов – на 75 г. Не че някой би му ги дал, съдейки по бодрия му външен вид и добрата спортна форма. Както той самият се пошегува: “Чувствам се на 28 ненавършени!” Неговото спортно дълголетие и постоянство са прекрасен пример и стимул за всички останали.
Атмосферата преди маратона няма нищо общо с атмосферата преди спортно състезание. Макар че има доста състезатели от плувните школи, включително и участниците ни в световното първенство в Шанхай, които се борят за призовите места; голяма част от присъстващите идват, за да изживеят своята лична победа над морето, своят ежегоден тест за сила и издръжливост. Настроението е весело, особено когато предлагаме на всички да се снимат със своя отговор на въпроса “Защо плувам Галата – Варна”?
Защо участвате в маратона Галата – Варна?
Какво кара група млади хора на всякаква възраст, сутринта в неделя, да плуват 4.5 км. в морето? Едва ли са наградите. Повечето участници всяка година си тръгват от маратона само с фанелка за участие и отлично настроение. За да разбулим тайната, попитахме самите тях:
Лидия Иванова - винаги в челните места на маратона
Голямото чистене
Вчера чистих около блока. Не очаквах, че виденият боклук ще ме наведе на толкова положителни изводи за съгражданите ми. Какво заключих за българите?
Българинът живее здравословно
Несъмнено сме нация, която държи на здравето си – количеството светлосини капачки значително превишаваше тези от бира и твърд алкохол. Значи българинът пие главно минерална вода! Имаше и кофички от кисело мляко, т.е. храни се здравословно! Навсякъде беше пълно с употребени мокри кърпи, паднали за каузата на чистотата. Празните опаковки от лекарства ме изненадаха, не очаквах да ги намеря край блока. Може би от тях се е отървал някой, осъзнал, че е здрав и лекарствата са му излишни. Пакетчетата с използвани презервативи несъмнено говорят за отговорната сексуална култура на българите. А дъхът на нацията ни трябва да е най-свежия в света, предвид изобилието от опаковки от дъвки.
Криси
Седмица на информираност за ЕБ
За булозната епидермолиза (ЕБ) казват, че е най-страшната кожна болест, за която никога НЕ сте чували. Въпреки доброто си образование и обща култура, аз също никога не бях чувала за нея. Не знаех, че има състояние, при което от леко триене, кожата прави мехури и после пада, оставяйки кървяща рана.Раждах третото си дете, спокойна и уверена, че всичко ще е наред, защото всички прегледи и тестове показваха нормално и здраво бебе.
Раждането мина безпроблемно и на корема ми сложиха ревящо с пълно гърло момченце, размахващо ръчички с тъмночервен маникюр. Докато замаяно се чудех, кой е лакирал ноктите му, акушерките прерязаха пъпната връв и го отнесоха.
Малко по-късно ми казаха, че детето ми се е родило с липса на кожа от средата на бедрото до основата на пръстчетата на едното краче, както и с липса на кожа около ноктите на ръчичките. Чак тогава разбрах защо връхчетата на пръстите му бяха кървавочервени.
69ти плувен маратон Галата – Варна 2 август 2009
2 август, Илинден, на разговорен език – Ден на удавника. Поверието твърди, че на този ден морето непременно взима жертви. Но плувният маратон се провежда за 69-ти път в първата неделя на август, независимо от всички суеверия.
Морето се е кротнало и примамливо проблясва. 190 души, повечето от които за кой ли пореден път, са се събрали на Морска гара, за да участват.
Тази година има някои нововъведения. Финалът ще бъде записван с уредба за фото-финиш, затова всички състезатели получават стартови номера … на голо. Организаторките старателно рисуват с маркер големи цифри на раменете и плещите на плувците, за да се различават на фото-финиша.
Всъщност техниката ще бъде изпробвана за предстоящия кръг от Световната купа по плуване следващата неделя.
Съвпадение
Съвпаденията имат учудващото качество да се появяват внезапно, да привличат вниманието към себе си и да те оставят замислен какво всъщност стана?
Последното съвпадение, което ме връхлетя, започна кротко и на типично за мен място – в книжарница.В един горещ майски ден реших да се скрия от слънцето в първата срещната по пътя ми книжарница. Почти до входа беше щандът с най-нови книги и тъй като не търсех нещо конкретно запрелиствах първата от тях – “55 тайни на Париж: Весел пътеводител”. Стори ми се весела и приятна, а и продавачката каза, че направо се е разграбила, та реших да я купя и да си я дочета вкъщи. Досега не си бях купувала пътеводител, но този ми се стори по-различен.
Прибрах се в офиса и обясних на колежката, че смятам да пътувам виртуално до отдавнашната си мечта – Париж. Тя ми пожела някой ден да ида там и реално.
