проект на Сдружение “Варненски майки” за деца, лишени от родителска грижа

Помните ли своя първи учебен ден? Нетърпеливото очакване, притесненията какво ли ще е това да си ученик? Помните ли как стискахте ръката на мама или татко, как се озъртахте в училищния двор и колко силно беше вълнението ви? Нови, непознати съученици, нова учителка, нова, непозната сграда, нови, непознати изисквания към вас. И смесената с тях гордост – вече сте големи!

Сега ще ви разкажа за четири деца, на които предстои да станат първокласници. Опитайте се да си представите техните емоции. Опитайте се да разберете, защо имат нужда от вас и вашата помощ.

Те вече са на 7 години. Живеят в Дома за деца лишени от родителска грижа в с.Овчарово, Добричко. Животът им минава по установения режим в детската градина. Всичко, което правят, вършат групово. Стават заедно, мият се заедно, хранят се, учат, играят… Дрешките, играчките, картинките, книжките, подаръците, всичко е общо. Само креватчетата са нещо, което могат да нарекат свое.

Нямат право да правят каквото искат, когато искат. Когато това се повтаря ден след ден, нощ след нощ, години наред, способността сами да решават какво да правят изчезва. Чувстват се объркани и не знаят какво да предприемат сами в непозната обстановка.

Още по-лошо – нямат свои мама и татко, за които да са най-ценното нещо на този свят. При кого да изтичат, когато са уплашени, наранени или щастливи? Кой ще бъде опората, която да им даде сили да изследват този непознат свят навън?

В момента това са учителките и лелите от дома, които децата познават. Но те вече са „големи” и ще трябва да отидат в следващия дом – този за деца от 7 до 18 годишна възраст. Ще трябва да опознаят света сами, без подкрепата на познат и обичан човек.

А децата от Дома почти не познават живота извън оградата. Не са се возили на автобус, кола или влак. Не са имали възможността да се разхождат по улици и паркове. Не са пресичали улица, не са влизали в магазин. Не са изграждали отношения с непознати хора, така, както го правят всички останали деца.

Непознатите хора в Дома може да са твоите мама и татко, които са дошли да те вземат. Или може да са доброволците от някоя благотворителна организация, дошли, за да донесат подаръци и да поиграят с децата. Непознатите хора винаги са добри, мили и състрадателни.

Така ли ще е навън, на улицата, на път към училище?Децата от Дома нямат изградена представа за отношенията извън него. Те могат да хванат за ръка и да тръгнат с всеки човек, който им се усмихне. Лошите непознати съществуват само в приказките.

Не са се сблъсквали с идеята за пари и размяна. В Дома нещата само се получават. Винаги някой слага и вдига масата, някой оправя креватчетата. Дрехите си тръгват мръсни и се връщат чисти. Защо да ги пазят, когато не са техни и не се знае дали скоро ще им се паднат отново?

Няма за кого да полагат усилия да са чисти, спретнати, няма за кого да носят похвали от училище. Няма защо да пазят нещата си, защото те не са техни, всеки може да им ги вземе. Както и те могат да вземат всяко нещо, което им харесва.

Целият нов живот в новия дом и училище е един огромен шок, с който трябва да се справят без никаква подкрепа от близък човек. След живота в детската градина, животът в следващия дом е като отиване в чужда страна – нови хора, нови места, нови предмети, нови обичаи. Кой може да се справи с това на 7 години?

Представителите на “Варненски майки” неведнъж са виждали последиците от този преход. Децата от детската градина тръгват обгрижени, чисти, спретнати, с богат репертоар от стихове и песнички към следващия дом, където трябва да станат самостоятелни.

Как да станеш самостоятелен, като не си научен как, като дори не си виждал как го правят другите хора? И те не стават. Същите деца скоро почват да ходят раздърпани, мръсни, нямат собствени интереси, защото са научени да действат единствено в колектив, не знаят какво да правят със себе си. Защото няма за кого да го правят.

Съвсем различни изглеждат децата, взети от приемно семейство. От Дома идват  дисциплинирани и послушни, но с огромна жажда и интерес към живота. Бързо стават част от семейството, сякаш винаги са били. Нямат търпение да видят света навън, хванати сигурно за ръка от новите мама и татко. Научават се да дават, не само да взимат от другите хора, изпитват удоволствие да развиват способностите си – четат, спортуват, танцуват. И най-вече – имат нормално и щастливо детство, което ще ги подготви да станат нормални хора, способни на труд и добри взаимоотношения.

Можем ли да дадем това бъдеще на четирите деца от дома в Овчарово, които скоро трябва да го напуснат, както и на стотици други?

Можете ли да дадете дом и любов на едно дете, като станете негово приемно семейство за определен срок? Обърнете се към районната агенция “Закрила на детето”, ако искате да станете приемни родители.

L