Как се лекува разбито сърце?

broken-heart-wallpaper

 

Да, дори напредъкът на медицината още не е успял да разреши проблема. Как да не ти дожалее за нещастните страдащи. Затова предлагам няколко “домашни” рецепти за справяне с мъката.

И така, какво имаме в наличност – едно разбито сърце, страдащо от несподелена или отминала любов и един разум, който неизменно се връща към темата, дъвче я отвсякъде, търси си грешките и се самоизтезава. Любимият все още е любим, все така привлекателен, незабравим и желан.

Какво трябва да направи човек? Ами да обърне последователността – да го направи нежелан, забравим и в крайна сметка нелюбим. Да го превърне в един от многото крачещи наоколо същества, на които кой ли въобще обръща внимание?

Ето няколко идеи:

1. Взимате един от спомените за вашия човек. Хайде сега се опитайте да си го представите в комичен план. Стана ли?

Ако например сте се гледали от двата края на дискотеката, а после сте се заговорили и това ви се струва много романтично, представете си колко забавно сте изглеждали в очите на някой приятел, който е забелязал какво ви е на душата.

Кое е лечебното в случая ли? Вашето Его. На него не му харесва да е смешно за другите, затова споменът престава да е толкова скъп.

После пробвайте да си представяте нещата в трагична, в сериозна, в съдбоносна светлина. Колкото повече го дъвчете спомена, толкова “ароматът” и силата му отслабват, като на дълго дъвкана дъвка.

2. Представете си вашия човек облечен в необичайни дрехи. Ако е класически костюмар, представете си го с раздърпан и лекьосан анцуг. Ако е спортяга, представете си го удушен в костюм и вратовръзка. При достатъчно добро въображение и познаване на човека, картинката, която ще получите в главата си ще е комична.

Хайде пак смях, хайде пак спада напрежението.

Ако е момиче ли? Ами по същия начин – представяте си страшната мацка с домакинска престилка и терлици, или скромното врабченце – с разголен и крещящ тоалет.

3. Представете си вашия човек в ситуация, в която няма да се чувства на място. Ако вие обичате да говорите за философия, а него не го влекат висшите сфери, представете си го как би се държал сред приятелите ви на такава раздумка. Как ще се върти, ще зяпа, ще изтърси нещо не на място. Или отново – ако си пада само по лъскавия вечерен живот, представете си го на някое лишено от изисканост място.

Ако не го свърта на едно място, представете си го длъжен да извършва повтарящ се и монотонен труд. Спомнете си всички не на място казани думички или поведение, които сте отминали с лека ръка. Все пак, ако бяхте останали заедно, всичко това все щеше да ви се случва отново и отново и нямаше да ви действа възбуждащо.

4. Помислете си – какво ли прави сега? Е, сигурно си го мислите и без аз да ви подсещам. Ако сте честни пред себе си – не, в момента не мисли за вас, и не, в момента не флиртува с друг/а. Много вероятно е да прави това, което правя аз в момента – пише или играе на компютъра, мие си зъбите, чисти с прахосмукачката, чака на опашка в магазина или говори с майка си по телефона. Толкова ли е невероятен и единствен, всъщност? Не е ли просто един от многото?

5. Намерете всички различия между вас и се опитайте да си представите какво би се получило при по-дълго съвместно съжителство. Раздувайте, раздувайте… Бихте ли ги понесли? Би ли ги понесъл другият? Не? Успокойте се, че всяко зло за добро.

А ако нямате различия, вашият човек ви изглежда еднакво на място и еднакво привлекателен във всякаква ситуация и спомените ви са безупречни, помислете си отново – защо въобще се разделихте?

И най-вече – струва ли си да следвате чужди съвети, когато става въпрос за собствения ви душевен мир? 😉

L