Толкуз мий мъчну,
толкуз мий криву-
отпуска няма, няма муре…
Саму за някои то ша са плиска,
аз да са блъскам, кат диване…

Не чи парити с лопата ги рина,
ма за пучифка щях да сбира…
Да са далдисна в муренцито синю,
сетня на пясъка да са пика!

Вечер да седна на бира и скара,
вятър да духа…- хубавина…
Как са намери да съ прикарам,
лятос, кат патка, да дремя в града?