Майката на Катя е млада 17-годишна циганка, която вече 9 дни стои в Детското интензивно отделение с бебето си. Не може да чете и пише, в стаята вече няма друга циганка, с която да си правят компания и нервите й почват да не издържат на нищонеправенето.

Самата Катя си лежи в креватчето и промрънква от време на време с глас на малко котенце. Само че и слабият хленч на бебето изнервя майката и тя периодично почва да нарежда:
– Бактърдън, къзъм, бактърдън! (което, според мен, преведено от цигански значи – омръзна ми момиче, омръзна ми!)

Само че бебето още не разбира от дума, освен това е болничко, затова продължава тихичко да плаче.

Майката го взима на ръце и почва да го друса, мърморейки на висок глас. Катя трябва вече да се е оправила, но докторите отново чуват хрипове в дробчетата й. Не могат да разберат какво става – направили са всичко необходимо като лечение, а детето не се подобрява. Дежурният лекар решава да поседи в стаята и да види как майката се грижи за бебето.

Д-р Христов е млад, има уверен, школуван глас, криещ липсата на дългогодишен опит зад постоянната употреба на медицински термини.

Майката на Катя я храни с биберон и разпитва лекаря. При това няма и следа от сопнатия и раздразнителен тон, с който говореше на бебето. Изведнъж в гласа й се чува гукане на ято гълъби, едва ли го прави нарочно, вероятно е навик да говори така с мъжете. Направо може да й се завиди за това умение. Още е едва на 17 и вече владее гласа си по такъв начин! Диалогът звучи като любовен дует и силно ме забавлява:
– Защо кашля това бебе?
– Ами защото има рефлукс и като върне мляко, го аспирира в белите дробове, това предизвика спазъм и кашля.

Да напомня, че майката на Катя дори не може да чете. Чудя се какво ли е разбрала от рефлукс и аспирира, само че тя продължава да гука, без да й мигне окото:
– Утре ще станат 10 дни, откак сме тук, няма ли вече да ни изписвате?

Може би смята, че ако е мила с доктора, той ще ги изпише по-бързо. Не го пита дали детето е по-добре и какво е най-доброто за него. Просто е изнервена от дългия, почти затворнически престой в отделението.

Докторът изглежда не държи да ги държи завинаги в отделението, затова се захваща да й обяснява как точно да държи биберона, как да оригва бебето и да спре да го друса като чувал с картофи, защото така съвсем ще го задави.
– Дръж шишето така, че биберонът винаги да е пълен с мляко, защото иначе бебето аспирира въздух. После го дръж изправено, за да се уригне.

Катя не обръща особено внимание и продължава да гука:
– Ама защо кашля бебето?

И отново:
– Ако аспирира мляко, дихателните пътища се дразнят и предизвикат рефлекс за кашляне…
– Ама кога ще ни изпишете?

Интересен дует-диалог, с непрекъснато повтарящи се реплики, който продължава петнайсетина минути. Всеки говори, без да обръща внимание на другия. Той й говори на високомедицински език, който тя със сигурност не разбира, а тя му се моли да ги пусне, сякаш само с една негова дума болестта ще изчезне и ще могат да си идат у дома. Два свята, между които не виждам нищо общо. Дали някога ще се разберат?

Най-накрая лекарят дава чаканото обещание да ги изпише на другия ден.Хепи енд. Участниците в сцената се разотиват щастливи. А аз си мисля, разбираме ли се въобще един друг…

L