Седя и гледам парчето панама в ръцете си. Нещо толкова обичайно, но толкова ми напомня за живота…

Всички започваме от празно бяло поле. Нашата “табула раза”, началото, от което ни се струва, че можем да направим каквото си поискаме.

Започваме да бродираме картината, като редуваме светли и тъмни цветове. Няма как да избегнем нито едните, нито другите, защото контрастът очертава отделните й части. Понякога имаме дълги светли или дълги тъмни периоди и ни се струва, че така ще е завинаги. Но конецът рано или късно свършва и трябва да изберем нов и да продължим с нов ъгъл от картината на живота си.

Шием, стараем се и в един момент разбираме, че не творим. Разбираме, че просто повтаряме една схема, която сме получили наготово. Откъдето и да я почнем, накрая резултатът ще е един и същ. Може да се оплакваме, да се сърдим, че ни принуждават да се придържаме към матрицата, но не правим нищо.

А шарените конци са в наши ръце.Можете ли да измислите и да създадете своята собствена картина? Различна от всички други модели? Цветна и прекрасна, точно като за вас?

Може и да пообъркате нещата или стилът ви да е неразбираем и странен. А може и да създадете шедьовър, който всички ще опитват да копират?

Кой знае … иглата и конците са във ваши ръце. Вие избирате.

L