Бабинден

Говорихме си скоро за изчезващата традиция да се празнува Бабинден. А си спомням как не толкова отдавна женският колектив в работата на майка ми ежегодно си спретваше изцяло женски купон, като обличаха едната колежка като бебе, другата като баба-акушерка и се веселяха бурно.

Дали увлечени в работа, ежедневие и конкуренция с мъжете забравяме да почетем тези, които помагат на новия живот да се появи? Или причината е друга?

Замислих се как е възникнал обичая да се чества Бабинден и си представих картина, съвсем различна от съвременната – в малкия град или село бабите-акушерки са били една или съвсем малко на брой. Според традицията, акушерка е можела да стане жена, която вече е приключила със своите раждания, т.е. е достатъчно възрастна, за да има собствен опит с деца и да я познават и почитат повечето й съграждани.

Бабата-акушерка е успявала да опознае по-добре родилката, тъй като е помагала не само по време на раждането, но и преди, и след него. Успявала е да изгради връзка и с бебето през 40-те дни след неговата поява на бял свят.

Съвсем нормално е младата майка да се чувства свързана и близка с жената, която е край нея и я подкрепя толкова време. Нормално е веднъж годишно да иска да изкаже почитта си, да се повеселят и отпразнуват щастливото и дълбоко вълнуващо събитие. Нормално е и по този начин да поддържат връзката си, която, във времената без контрацепция, е можело да им е нужна във всеки един момент.

Всеки лекар ще признае, че по-лесно се работи с пациент, когото познава отдавна, познава реакциите му, начина му на живот, трудностите, които обичайно изпитва, емоционалното му и физическо състояние.

Всяка бременна жена ще признае, че по-лесно можеш да сподели, да се отпусне пред или да зададе въпрос на човек, когото познава отдавна и от когото не се притеснява.

А раждането е мощно и в същото време много фино събитие, на което емоционалното състояние на майката, нерешените проблеми в семейството, околната обстановка и присъстващите помощници оказват много силно влияние. Ражда жената, ражда тялото й и макар че природата си знае работата, понякога трябва подкрепа, окуражаване, съвет и помощ от друга опитна жена, която може да прояви съчувствие и разбиране, защото вече е минавала през същото.

Един мъж при раждане е в ролята на наставника или на лекаря, който се намесва, но той никога не може да играе ролята на състрадателния и влизащ в положението на майката помощник. Съпричастието на друга жена дава нужната сила и подкрепа.

Къде отидоха акушерките? Къде отиде почитта към тяхната роля в живота на семействата?

Днес в предродилната, родилна и следродилна помощ участват много хора, повечето от които нямат връзка един с друг. Един екип лекар и акушерка водят женската консултация, друг – раждането, още няколко екипа се сменят в дните след него; когато майката и бебето се приберат у дома се появява педиатърът, който няма представа как е протекла бременността, а тя често оказва силно влияние върху състоянието и проблемите на детето…

Улисани да специализираме тясно, губим връзката и водещата нишка, която минава през всеки един живот. А когато тази нишка я няма имаме чувството, че ни третират като предмети на поточна линия, а не като хора със собствени нужди и история.

Кого да почетем на Бабинден? Лекарят и акушерката, които са записвали теглото, кръвното налягане и разни други показатели на женските консултации? Или лекарят, който е идвал отвреме-навреме да нагледа родилката по време на раждането и е бил до нея през последните му минути или час? Кого? С кого може да се изгради тази дълбока връзка, оставаща до края на живота?

Наскоро по телевизията даваха интервю с акушерката Ема от едно родопско село. Децата, които е израждала преди години, сега водят при нея своите избраници, за да се запознаят, да знаят, че това е човекът, който ще е до тях, когато и на тях дойде ред да станат родители.

Тя също мери тегло, кръвно, дори прави прегледи с ултразвук, но при нея е запазена връзката човек-човек, има ги взаимното познаване и уважение, което допринася за добрия изход на раждането, дори то да става в линейката, по многобройните завои на път за големия град. Тя носи пълна отговорност за своите пациентки за целия процес на бременност и раждане, затова контактът е много по-близък и човешки.

Бабинден отминава към миналото, като част от патриархалното общество, в което човешките връзки са били силни и на почит. В технократското настояще, в което са важни само цифровите показатели, отмерващи механичния напредък на един естествен процес, няма място за такива празници.

Затова – честит Бабинден на тези, които още са част от връзката майка-акушерка!

Честит ден на родилната помощ на всички останали, за които раждането е процес, който трябва да бъде управляван, изтърпяван и бързо забравен!

L