Category Archives: Събития

Една година…

Приеми дете

проект на Сдружение “Варненски майки” за деца, лишени от родителска грижа

Помните ли своя първи учебен ден? Нетърпеливото очакване, притесненията какво ли ще е това да си ученик? Помните ли как стискахте ръката на мама или татко, как се озъртахте в училищния двор и колко силно беше вълнението ви? Нови, непознати съученици, нова учителка, нова, непозната сграда, нови, непознати изисквания към вас. И смесената с тях гордост – вече сте големи!

Сега ще ви разкажа за четири деца, на които предстои да станат първокласници. Опитайте се да си представите техните емоции. Опитайте се да разберете, защо имат нужда от вас и вашата помощ.

Те вече са на 7 години. Живеят в Дома за деца лишени от родителска грижа в с.Овчарово, Добричко. Животът им минава по установения режим в детската градина. Всичко, което правят, вършат групово. Стават заедно, мият се заедно, хранят се, учат, играят… Дрешките, играчките, картинките, книжките, подаръците, всичко е общо. Само креватчетата са нещо, което могат да нарекат свое.

68-ми плувен маратон Галата – Варна

За нас, както и за няколко приятели, беше удоволствие отново да сме част от това голямо плувно събитие за Варна.

Разказът е тук, а снимките – тук.

Отново е слънчева августовска сутрин. Улиците на града още са пусти, вълните разливат пенестите си гриви по празните плажове, а вятърът търси с кого да си играе. На закътания площад между вълнолома и Морска гара се събира тълпа. Това са участниците в 68-я маратон Галата – Варна.

Повечето са стройни младежи и девойки. Фигурата на плувеца не може да бъде сбъркана – широки рамене, тясна талия, оформени, но плавно преливащи под кожата мускули. Спортът вае тялото като талантлив скулптор, извайва, макар и невидимо, и духа, и волята.

Подготовка за 68-ми плувен маратон Галата – Варна

seawater

Седем и половина сутринта, комплекс „Св.Константин и Елена“. Слънцето лениво се оглежда във все още заспалото море, за което мечтае цяла България. И докато морето не помръдва, водата в близкия басейн кипи. Вместо да се наслаждават на ваканцията и да се излежават до късно, десетина мъже, жени и деца порят водата напред-назад.

Най-мъничката от тях – 5-годишната Василики даже има акулски перки на шапката и е тук, за да тренира за Детския плувен маратон на 6 август.

Колко ли родители ще са съгласни 5-годишното им дете да преплува самичко разстоянието от трета буна до брега? Само че Василики изминава същото разстояние в басейна без да спира и е готова да плува като малка акула в морето. Вероятно тя ще бъде най-малката участничка в състезанието.

За хората и планината

Имало едно време една висока планина. Имало и хора, които често се катерели по нея, покорявали върховете й, разхождали се по хребетите й и дори си правели заслони из нея, за да нощуват там, когато им се наложи.

Тъй като единият от заслоните бил в лошо състояние, група запалени планинари решили да го ремонтират. Намерили и средства (благодарности за “Сирма груп”), купили строителни материали и се запътили към планината.

В тази приказка аз и Ричи попаднахме случайно. Не сме планинари, макар да сме ходили на екскурзионно летуване в Пирин и да сме минавали по Кончето като ученици. И двамата обаче нямаме никакви спомени от самото Конче, освен от един ръждясал пътен знак “стеснение на пътя от двете страни”, поставен там от незнаен зевзек.

Затова, когато негов колега предложи да се присъединим към групата, която ще качва строителните материали до горе, най-безметежно се съгласихме.

Гробищно – оптимистично

Първи са благодарностите – благодаря на всички за милите думи и съчувствието! Признателна съм, задето в тежкия момент мислихте за нас и ни подкрепяхте! Благодаря Ви!

Втори са извиненията – ако смятате, че темата за гробищата е проява на лош вкус – просто не четете повече.

Трети са разсъжденията – по темата за гробищата, избрана очевидно защо.

***

Който си мисли, че гробищата са мрачно, страшно и подтискащо място много греши. Всъщност, който си го мисли, сигурно почти не е стъпвал там. Фантазиите за бродещи духове, за надигащи се скелети и прочие холивудски кич нямат нищо общо с реалността.

Гробищата са спокойно и тихо място. Място на обич.

Всъщност гробищата са място за живите. На мъртвите и без това им е все едно къде ще ги оставиш, колко мрамор ще струпаш отгоре им, какви свещи ще им палиш. Те са мъртви. Тяхната роля на този свят е свършила. Единствено тялото им все още участва в кръговрата на веществата.

Криси си отиде…

KpuckoНяма го вече малкото ни момченце. Вече всичкото време на света е наше, но ръцете ни са празни. Бродим из улиците и гледаме небето. Някъде там е една светла душица и ангелите славят подвига му на земята.В неделя ще се съберем в София, заведение “Славяни”, от 14 часа, за да си спомним за Криси. Който желае, нека заповяда.L & R

10 неща, на които нямаш право в БГ-болница, когато си майка на болно дете

1. Нямаш право на име.Персоналът упорито те нарича “майче”. Колкото и време да престоиш в отделението, никой не те пита за името. Можебито това е начинът да се дистанцират? Все пак, предпочитам да ме наричат “госпожо”.

2. Нямаш право на храна.Ако сте в затворено отделение, по правило не бива да излизате от него. Но вътре няма осигурена храна. Как и кой ще ти реши проблема си е твоя работа. Мисли му, ако си от друг град или близзките ти не могат да търчат по няколко пъти на ден с торбите.

3. Нямаш право на сън.Независимо колко си спал през нощта, в 6 сутринта трябва да станеш. Защото ако персоналът те свари да лежиш или спиш, се сърди, че “проявяваш неуважение”. Майките късметлийки спят на легло, други на едно легло с детето си. А тези без късмет – на столове, къси диванчета и каквото друго намерят.

4. Нямаш право на лична хигиена.Освен ако не ти е проблем да се къпеш със студена вода в общата тоалетна на етажа. Ака си майка на новородено, с лохии, проблемът си е лично твой. Никой не те е канил да идваш в болницата.Друга екстра е липсата на тоалетно казанче, което предоставя възможност водата да се излива с обикновена кофа. И ако в тоалетната има светеща крушка – считайте се за късметлии.

5. Нямаш право на избор кой да те лекува.Дори да е бил груб с теб или да не ти е обърнал внимание, не можеш да откажеш “услугите му”. Нямаш право на информация какво и защо правят на детето ти, освен ако не тръгнеш да си я търсиш сам упорито.

6. Нямаш право да изискваш персоналът да се съобразява със специфичните нужди на детето ти.Но пък персоналът има право да смъкне кожата му или да му спука десетина вени, докато се убеди от опит че е трябвало да те послуша.

7. Нямаш право на хигиена на детето.Никакви условия за стерилизация на биберони, освен ако не си носиш собствен стерилизатор. Отговорът на този въпрос е “ама нали всяко дете пие от собствено шише?”Няма къде да се гладят пелени, дори ако решиш да ги переш на място. Тежко на тези, които нямат съпруг или баби, които да се погрижат за прането и гладенето.Топла вода има за час вечер. Всъщност и толкова им е много на майките – та кой си мие бебето повече от 5 минути на чешмата?Това, че с детето сте в болница, заобиколени от куп потенциални зарази си е отново изцяло твой проблем.

8. Нямаш право да заемаш място в пространството.При всичкото нямане в болницата, постелки, храна, лекарства, памперси, кани за гореща вода, стерилизатори, дрехи на детето и майката, всичко което си донесъл трябва да е невидимо и да не заема място.

9. Нямаш право на умора.Майките дежурят край кувьозите и леглата на децата си по 24 часа, 7 дни седмично, без да е задължение на някого да ги отменя или да им помага. Хранене, сън и спокойствие не им се полагат. Да му мислят, ако искат да имат достатъчно кърма или сили да са опора на детето си.

10. Нямаш право на недоволство и оплакване.Защото персоналът “има голямо сърце” и 20-годишен стаж, т.е. по презумпция е безгрешен.На какво имаш право? На “благодарности”.

L

Криско

Когато след 9 месеца щастливо очакване бебчо се роди със сериозен здравословен проблем, помислих, че животът ми свършва. При съвършено здрави родители и нормална бременност, състоянието на детето се оказа огромна ужасна изненада.

Липсата на информация как и дали ще може да живее, липсата на компетентна медицинска помощ ме запокитиха на самотния остров на отчаянието. Все пак, за пореден път в живота си събрах сили и преглътнах сълзите си, за да докажа, че и сам воинът е воин и да се науча да правя най-доброто за детето ми, доколкото ми е възможно и докогато ми е възможно.

Всяка майка е ангелът-хранител на своето дете, такава трябваше да бъда и аз, въпреки ужасните перспективи, които медицината чертаеше пред моето малко момченце.

Майката на Катя

Майката на Катя е млада 17-годишна циганка, която вече 9 дни стои в Детското интензивно отделение с бебето си. Не може да чете и пише, в стаята вече няма друга циганка, с която да си правят компания и нервите й почват да не издържат на нищонеправенето.

Самата Катя си лежи в креватчето и промрънква от време на време с глас на малко котенце. Само че и слабият хленч на бебето изнервя майката и тя периодично почва да нарежда:
– Бактърдън, къзъм, бактърдън! (което, според мен, преведено от цигански значи – омръзна ми момиче, омръзна ми!)

Само че бебето още не разбира от дума, освен това е болничко, затова продължава тихичко да плаче.