Когато след 9 месеца щастливо очакване бебчо се роди със сериозен здравословен проблем, помислих, че животът ми свършва. При съвършено здрави родители и нормална бременност, състоянието на детето се оказа огромна ужасна изненада.

Липсата на информация как и дали ще може да живее, липсата на компетентна медицинска помощ ме запокитиха на самотния остров на отчаянието. Все пак, за пореден път в живота си събрах сили и преглътнах сълзите си, за да докажа, че и сам воинът е воин и да се науча да правя най-доброто за детето ми, доколкото ми е възможно и докогато ми е възможно.

Всяка майка е ангелът-хранител на своето дете, такава трябваше да бъда и аз, въпреки ужасните перспективи, които медицината чертаеше пред моето малко момченце.

Мислех, че страданията му идват като наказание за мен и за цялото семейство. Оказа се, че са урок. За да го проумея ми бяха нужни цели два месеца, макар да съм чувала и чела за това. Осъзнах го едва когато го изживявах.

Мислех, че нещастието ще ме отдели със стена от другите хора, водещи нормално ежедневие. Огромно беше изумлението ми, когато разбрах, че греша. Оказа се, че има толкова много хора, които искат да поемат част от товара ми, да облекчат част от мъката ми. Те не ме познават. Не сме играли някога пред блока като деца, не сме седели на един чин или банка в университета, дори не сме си пили кафето заедно.

Те не се интересуват коя съм, каква съм и с какво мога да им бъда полезна. Те са хората, които съчувстват на мъката ми като майка и които искат да бъдат полезни на моето малко бебче.

И го направиха-вдъхват кураж и се молят за детето, организират кампания за събиране на средства за лечение, издирват толкова безценната информация какво и къде може да се направи, за да му се помогне, а когато се отчайвам от някое поражение в битката с болестта, си спомням колко много хора стоят зад мен и тръпнат в очакване на добри новини, затова се стягам и продължавам с нови сили.

Огромна е силата на човешкото страдание, огромна е силата на любовта към едно страдащо малко дете, изпитвана от десетки майки и татковци. Знам, че за Криси ще бъде направено всичко възможно, защото сега за него се грижат не само собствените му родители, а и много други.

Нещастието на детенцето ми отприщи към мен неочакван океан от любов и приятелство, срещна ме с хора, пред чиито лични качества благоговея, хора, от които мога само да се уча и на които дълбоко за благодаря!

Сега отново сме в болница. Този път сестрите искат да ми помогнат и да ме облекчат в грижите. Аз ли съм си научила урока или те? Знаете ли, май ще се науча да моля за помощ. Не е нужно да съм самотен войн, когато мога да съм част от армия!

На Вас, огромна армия от Хора – БЛАГОДАРЯ!

L