Има ли човек, който да се смята за интелигентен и да не се гордее с този факт? Има ли отличник, който да не е уверен, че способностите на мозъка му ще му донесат щастливо бъдеще?

Няма да забравя колко щастлива бях, когато излязоха резултатите ми от теста на Менса – знаех си, че съм умна, ама да ти го покажат с точно число, че дори и като процент от населението на Земята – голяма работа, голямо вълнение беше! На другия ден, естествено, изядох поредния житейски шамар от много по-прости от мен хора и се поуспокоих. 🙂

Напоследък цялата държава коментира колко тъпи били тризначките от “Биг Брадър” и изцепките им в “Стани богат”. Всеки сравнява как са изглеждали на фона на игралият след тях Любомир Братоев. Аз гледах играта на всички “шампиони” и тя ме наведе на някои мисли.

В повечето случаи е приятно да наблюдаваш играта на интелигентен човек. Особено приятно е, обаче, ако той притежава и други качества. Ако, например, е спокоен, сдържан, усмихнат, като Любомир Братоев. Даже си мисля, че дори да не беше толкова интелигентен и начетен, самото му поведение щеше да направи чудесно впечатление на хората.

Сравнявам го например с една жена, лекар от Русе, която игра с ледена физиономия и се държеше толкова сковано и дръпнато, че не знам доколко интелектуалните й способности са й полезни в живота. Струва ми се, че всеки би избягвал контакт с нея, освен ако не е много наложително.

Кога порастват децата? Кога трябва да бъдат оставени сами да направляват живота си? Сигурно има толкова отговора, колкото са родителите.

А този въпрос изниква отново и отново, във всеки момент от живота:

Дали да не го натъпчеш с храна, макар то да не иска?

Дали да го оставиш да се катери по оградата, с риск да падне?

Дали да му позволиш да ти помага, макар да е още толкова несръчно и малко?

Дали да му висиш над главата, докато си приготвя домашните?

Дали да му забраняваш да се среща с определени приятели?

Дали да не му избереш някоя “престижна специалност” и да го натискаш да я учи?

Дали да не му обясниш точно как трябва да му протече животът и какви да са му целите и стремежите?

Дали да не му кажеш кога може да почне да прави секс и с кого?Д

али да не му избереш подходящ(а) съпруг(а)?

Дали да не избереш имената на децата му?

И да започнеш пак всичко отначало, този път в ролята на баба/дядо?

Харесва ви да четете блогове? Да се ровите в мислите, страстите и забавленията на авторите им? Колко е хубаво да си тайничък воайор на чуждите животи, изложени безсрамно на показ пред всеки, който прояви интерес. Понякога е забавно, понякога дори е полезно, а понякога си казваш – боже, какви хора!

Така е, признавам си, и аз съм пристрастена към това. Само че колкото повече опознавам рицарите на клавиатурата на нашето време, толкова повече разлики намирам между писменото и истинското им лице.

Това не ме учудва. При писането се губи голяма част от контекста, както със сигурност знаят любителите на чатовете. Емотиконите съвсем слабо подобряват нещата.

При блоговете и блогърите обаче разликите понякога са диаметрално противоположни. Например най-продуктивните и най-увлекателно пишещите, на живо се оказват смутени мълчаливци. Хора, с които е трудно да поведеш разговор и които са главно слушатели. С    писане им е по-лесно да стигнат до другите, тъй като нямат темперамента да говорят много.

Снощи изгледах филма. Вероятно ще намеря и прочета и книгата. Останах разтърсена от силната любовна история, за поредната непозволена любов. Уж любовта била най-естественото и най-търсеното чувство. Уж с нея можело да се преодолее всичко. Как обаче да преодолееш себе си, представата си за правилно, за позволено?

С две думи – две момчета на около 19-20 години работят сами в планината през лятото. Пасат овце и ги наглеждат почти денонощно. Работата е еднообразна, изтощителна, храната е скучна – само консерви, двамата дори не са добри събеседници. Най-неочаквано една нощ паралелното им съществуване приключва. Опитът им да спят заедно в една палатка с гръб един към друг свършва с бясно вкопчване, разсъбличане и секс в тъмното. Малко неочаквано и необяснимо наистина, но и в живота може би не всичко е ясно и логично.

Очакването. Интересно беше кой ще влезе. Известни личности от нежния пол колкото щеш – на небосклона на поп-фолка има куп звезди. Вярно, излети като от калъп в две разновидности – руси и чернокоси, но определено с устойчива популярност. При мъжете картинката е малко по-сложна, защото най-известните са известни с това, че не са мъже. Неоспорим факт. Определено очаквахме по-познати имена.

Интригата. Когато пуснаха мухата за 12-ия участник си помислих направо, че ще се окаже Ники Кънчев. Особено след като го видях облечен така спортно и свежарски. Допълнително огънят се подклаждаше от обявяването на уникалността на последния съквартирант – какво по-добро от това водещият да влезе в къщата?