Купих си и книгата, разбира се. Едно мънинко книжле, почти едно към едно със сценария на филма. Няма много обяснения, но все пак в една книга нещата винаги се казват малко по-ясно и са малко повече от това, което възприема човек от екрана.

Бурята от емоции, свързани с Джак и Енис поотмина. Браво на баба Ани Пру (Annie Proulx), пишеща силни любовни истории на свежата 60-годишна възраст. Дай боже и нам такова въображение, като я настигнем на години.

От интервютата, които успях да намеря, и които тя не обича да дава, излиза, че историята не се основава на реални случки, а е обобщение на дългогодишните й наблюдения над селския начин на живот в този край на Америка. Чудно е как творба, пораждаща толкова емоции е резултат от проучвания и ровене в документи.

И все пак, Джак и Енис – защо отношенията им са такива, каквито са? Каква логика лежи зад двайсетгодишната им връзка?Тук се изкушавам да премина към номерация, и защо пък не?

1. Когато хората не са научени да изразяват с думи емоциите си, те не ги осъзнават истински. В цялата история никъде не се чуват думите “Обичам те!”. За сметка на това има много “копеле”, “кучи сине”, и едно-единствено изтерзано “миличко”. Те не могат да изразят чувствата си, а щом не могат да ги изкажат, не могат и да ги разберат и приемат. На Енис му отнема година, за да осмисли, че конвулсиите, които свиват стомаха му, са причинени от раздялата с Джак, от това, че нещо се изтръгва от него безжалостно.

2. Чувството за дълг към обществото не прави хората щастливи. Енис се опитва да играе по правилата. Казал е, че ще се жени и го прави. Родил се е мъж и затова “това”, което има с Джак не трябва да бъде изживяно. Никакви планове, никакви варианти. Принципен човек – така не се прави. Ей боже, правилата са за да се нарушават, иначе става трагично!

3. Тялото знае какво иска, дори разумът да не е наясно какво става. Питайте ги оня двамата, дето си скочиха без да му мислят. Вярвайте на телата си, това сте си вие истински, без културните налепи. Ако не си слушате телата, после четете книги по психоанализа.

4. Любовта има нужда от собствено пространство и време. Винаги. Половината проблеми на влюбените са – къде можем да сме сами? Двама души правят свят, нали? Но не всеки двама имат планина на разположение…

5. Времето убива всичко. Изтърква всичко. И хубавото, и лошото са безсилни пред него. Събитията отминават, думите заглъхват. Хората се опитват да се борят с него чрез спомените, но те избледняват от употреба. Ако нещо хубаво е свършило – това е мъка. Ако нещо хубаво НЕ е свършило – това е досада. Как да разрешим парадокса на времето? Може би като спрем да гледаме романтични филми и да си правим изводи от тях, включим телевизора на поредния мач и отплуваме извън мисълта и времето.

Да сте обичали някого напоследък?

L