Щефансдом

Виена е прекрасен град за разглеждане пеша. Може би защото впечатляващите сгради се редуват със спокойни паркове. Или защото навсякъде има гладки асфалтирани тротоари. Или защото автомобилното движение е слабо и затова въздухът е чист. А може би и защото навсякъде има места за сядане, на които зашеметените от красота туристи да поседнат и да дадат почивка на краченцата си.

Виена беше прелестна през май. В спомените ми ще остане като градът на кестените. Всички те украсени със своите бели и розови цветове, като огромни свещници с безброй свещи. Да, има и розови кестени. Във Виена.

Всяка обиколка на града задължително започва от сърцето му, център на тълпите от туристи, и средище на линиите на метрото – Щефансплац.

Не си представяйте голям и помпозен площад. Напротив, мъничък е и изскача неочаквано иззад стените на околните сгради. От него тръгват каретите с коне, затова почти винаги по паветата струи вода, която да измива конските …

На него е Щефансдом – най-старата виенска катедрала, извисяваща от 850 години готическите си шпилове към небето. Видяла е много – войни, разрушения, но е издигана отново и отново. От времето стените й са придобили тъмносив цвят, само покривът, с неговите цветни геометрични мотиви внася свежа нотка във вида й. Красотата й е строга и канонична. Красотата й внушава, че християнството е дълг, а не забава.

Близо до входа й, към стената има прикрепени две метални планки. Над тях има вдлъбнатина с формата на полукръг. В по-стари времена всеки гражданин можел да премери закупеното от него парче плат или въже на металните мерки. И ако се окажело, че някой нечестен търговец го е измамил, то можел да се оплаче на самия градоначалник, който веднага лишавал търговеца от право да извършва дейност. Вдлъбнатината пък била стандарт за диаметъра на питките. Защо ли се чудим, че австрийците са по-стриктни от нас? Точността при тях е била насадена отдавна и вече е станала част от културата.

Отвътре Щефансдом е прохладна, има високи, сумрачни сводове, като небе в облачен ден. Двете редици големи колони пречат на очите да обхванат цялата гледка. Затова църквата трябва да бъде обиколена. Достъпът до олтара е преграден с решетка, затова само го снимахме, но не можахме да го разгледаме подробно. Най-красивото нещо в църквата, което ми направи впечатление, бе изваяната от камък стълба, водеща до малък амвон. Истинска дантела от камък, кара човек да се чуди как е изработена. Колко време и труд са били необходими, колко математически премерено вдъхновение?

На повечето от колоните има прикрепени тонколони и лсд-екрани, за да могат всички вярващи да следят ставащото пред олтара. Явно църквата притежава малко телевизионно студио, защото приемането на първо причастие от група облечени в бели рокли момиченца и черни костюми момченца, беше предадено със забележително кинематографично майсторство. Няколко камери сменяха гледната точка, приближаваха и се отдалечаваха, а отделните сцени плавно се преливаха.

В църквата има два органа, има хор и оркестър. Присъствахме на литургия, с идеята, че присъстваме на концерт. Музиката, естествено, беше писана от Моцарт, както съобщаваше плакатът в преддверието. Омиротворяващ ритуал, който те отпуска и праща мислите ти по пътеки, които обикновено са пренебрегнати в ежедневието. Начин да пречистиш духа си или пък да подремнеш, както правеха някои млади вярващи…

Катедралата има висока кула, от която се открива гледка над покривите на града. (вход – 4 евро)

Пред Щефансдом е истинско средище на улични актьори, танцьори, живи статуи и музикални агенти. Последните са облечени в облекла от епохата на кого? ами на Моцарт, разбира се и предлагат билети за музикални представления в дворци, театри и дори ресторанти. Цената на най-евтините билети беше около 38 евро, но за по-големи групи казаха, че могат да направят добри намаления. Езици говорят всякакви и са много приятни за общуване. Дори да не си купите билети, емоцията си струва.

Оттук нататък започва по-интересното.

L