Другари! Блогарки и блогари!

Стига страдахте от безплодната студена зима! Стига подсмърчахте, стига очите ви се пълнеха само с мрачните краски на битието, стига словоизливахте надълго и нашироко зимния си сплин!

Предлагам на гласуване следните мерки за справяне с подтиснатостта и за предсрочно настъпване на пролетта в нашата родина:

1. Организиране на денонощна вахта с цел засичане на първия щъркел, който прелети над наша територия. Събитието да се документира в снимки и в писмен вид, за да може цялото блог-общество от раз да свали досадните мартеници.

2. Сключване на шефство с най-близкото дърво от вида бадем или джанка и осигуряване на оптимални условия като осветеност, температура и влажност, за да може да цъфне по-скоро.

3. Организиране на мащабно всенародно празненство, когато бъдат постигнати точки 1 и 2, под някое от дърветата по т.2, с цел закачване на мартеници, слушане на музика на живо, песни, танци и сближаване на хората с червени от зяпане на екрани очи.

Моля, гласувайте!

L

Има такива моменти в битието, когато оставаш като втрещен. Когато осъзнаваш колко малко можеш да повлияеш на събитията, колкото и много да ти се иска. Когато главата ти се цепи от напъна да измислиш метод или начин на действие, но отговор няма.

И единственото, което ти остава е ужасено да чакаш. Да чакаш някакво развитие, идването на момент, от който отново ще можеш да поемеш инициативата.

Какво ти остава да правиш през това време? Единствено – да се молиш. Да се молиш на Онзи, Всесилния и Всевиждащия да помогне. Да се смили малко. Да помръдне леко с пръст и да намести нещата по местата им. Всичко друго, което зависи от нас – ще го има. Само да чуе, само да се задейства!

Сега е такъв момент. Затова – на Господа да се помолим!

L

… А днеска – по сняг!

Баба Марта се вихри и променя се пак.

И човек не може да стои безразличен,

а урокът му прост е – всеки ден е различен.

Стига е дремал! Да гледа! Да вижда!

Да не мисли, че знае и че всичко предвижда.

Да усети, че има и сили такива,

със които и да иска, да се мери не бива.

Да усети, че тези сили природни

все пак го даряват с чудеса превъзходни.

Да ги гледа със почит, с усмивка, със страх,

и да помни, че има го, щом ги има и тях.

L

Тази тоалетна консумира повече питейна вода при еднократно ползване отколкото изпива някой в Буркина Фасо за цял месец.

Когато видях това, направо се втрещих. Помислих си, че това просто не може да е истина. По всички медии редовно се обсъждат различни теми, свързани с бедността, но всички до една гледани от нашата си камбанария. А всъщност нещата са много по-страшни и зловещи. Погълнати изцяло от  живота ни и вменените ни идеали за членство в Европейския Съюз и НАТО, замисляме ли се всъщност как живеят повечето хора на този свят? Макар и да не мога да цитирам точни данни, отговорът е БЕДНО.

Не, въобще не става дума дали имат компютри, ядат ли луканка и колко пъти ходят на кино и театър годишно. Става дума за съвсем елементарни нужди – вода, храна, медикаменти.

От този филм очаквах много. И защо ли? Още след “Последния самурай” трябваше да ми стане ясно, че захване ли се американец да прави филм за Япония, ще видиш Япония през крив макарон.

Със закъснение разбрах и защо гейшата, която е прототип на главната героиня не е одобрила книгата, по която е сниман филма и си е написала своя – “Животът на една гейша”.

И така. “Гейша” означавало човек на изкуството. Във филма изкуството се видя за кратко – един танц, след който обявиха девойчето за велика гейша. Защо ли? За сметка на това основното време беше посветено на това, как я желаят всички мъже и колко пари са склонни да платят, за да преспят с нея. А никъде не видях как я обучават точно на това “изкуство”. 😉

Как показаха гейшите – като самовлюбени момиченца, които си връткат гадни номерца. Ха! Ами че това се случва навсякъде по света, щом се съберат накуп амбициозни красавици! А почитателите им – богаташи май се интересуваха само от секса. Защо ли гейшите от филма адски ми напомниха на нашите моделки?…Единственото що-годе японско нещо беше търпението, подчинението, спазването на йерархията, търсенето на красота в дребните детайли, останалото си беше типичната американска боза.

На американците трябва да им забранят да правят филми за екзотични страни! Да покажат собствената си страна каквато е! Ако в нея има нещо интересно и оригинално, разбира се.

L

Имам син. Десетокласник. Казва се Johnatan.

Това име не съм му го давала аз. Даде си го той сам. Така го наричат всичките му познати. Чак се замислям, дали да не му викна “Ей, Джони!” и аз някой път.

Битието му протича по 7-8 часа на ден в училище и фитнеса, и останалото време – в интернет. Какво ли е съзнанието му в такъв случай? Какво ли е съзнанието на човек, който си пише домашното по математика, гледайки екрана на компютъра, на който е отворена снимка на нужните страници от сборника, пратени му по мрежата? Какво е съзнанието на човек, който часове наред ръководи армии по екрана? И какво общо имам аз с него?

Дъщеря ми се казва Issi prasenceto. Не, определено не я кръстих така навремето.

Сега е модератор на детски форум и се ядосва, че някакви деветгодишни успявали да си намерят и да си сложат по-страхотни аватари и подписи от нейните. Дотук схващам, после обясненията й минават на компютърно-патагонски. Дано някой друг в семейството я разбере.