От известно време ми харесва да слушам песни, чиито текстове са мрачни. Някои дори са груби, но отразяват действителността, в която се намираме. Интересното е, че казаното в тях става все по-валидно с всеки изминал ден.

Докога ли ще е така? Или просто истината е една и тя не може да стане повече или по-малко с течение на времето? Животът ни завърта в един момент на бясни обороти и измъкване няма. Почивка? Ех, мечти… Преосмисляме живота си в движение. Нямаме време да спрем и да се огледаме. А какво ще видим, ако го направим?

Lights out – we live in a world of darkness

No doubt – everythings up for sale

We sleep – all of the world is burning

We pray – to God for a better deal

Nothing is sacred – back then or now

Everything’s wasted

Is that all there is?

Can I go now?

Fight wars – die in a blaze of glory

Come home – meat in plastic sack

Fall down – you better pray to your God for mercy

So kneel – and help the blade cut clean

Nothing is sacred – back then or now

Everything’s wasted

Is that all there is?

Is that it now?

R