Наближава Коледа. Градът оживява. Улиците са пълни с хора, обикалящи от магазин на магазин с торби, пълни с подаръци. Настроението е приповдигнато и всички с нетърпение очакват предстоящите празници. Така ли е наистина?

Уви – не! Улиците са полупразни, макар че е събота. Навън е студено и мрачно. Вятърът остро пронизва тялото и смразява лицето. Минавам по Владислав. Витрините са скучни, макар че някои от тях са украсени. По стълбовете също има някаква електрическа украса, но тя работи само нощем. Нищо не ми привлича вниманието.

Заглеждам се в минаващите покрай мен хора. Всички са мрачни. Няма усмивки, няма радост, нито очакване за нещо хубаво. Няма ги и торбите с подаръци. Хората сякаш са надянали маски на лицата си – този на безразличие, семейството след него на угриженост, момичетата по-назад на някаква тягост. Нито едно ведро лице.

Влизам в един магазин. Стори ми се най-пълен от всичките, покрай които минах, но всъщност и той е почти празен. Отново не виждам усмихнати лица. Дори лицето на продавачката не просветва поне малко, докато плащам бижуто, което харесах за моята любима.

Всичко това ме натъжава. Решавам да продължа разходката покрай шадравана и после по “Княз Борис”. Отново същата гледка. Тягостни и угрижени лица, празни ръце, никаква радост или очакване. Сякаш всеки се е сгушил в себе си, но не от студа навън, а от нещо, смразяващо душата. Докато се вглеждам в човешките лица, минаващи покрай мен, осъзнавам, че и аз не съм по-различен.

Минавам покрай един електромеханичен Дядо Коледа. Песента му е провлачена, а движенията някак меланхолични. Може ли една играчка, било и с почти човешки ръст да изпадне в меланхолия? Едва ли – просто усещам, че и мен нищо не би могло да ме зарадва в момента…

Над града пада нощта. Огромната елха с подаръци на центъра засиява. По улиците светват коледните украси. Изведнъж сивотата на централния площад се сменя с ярки многоцветни светлини. Хората вече са само движещи се сенки, а вместо лицата им виждам отблясъците от светлина.

Откъсвам се от налегналите ме мрачни мисли и душата ми просветва. Може би все пак Коледата е възможна…

R