От този филм очаквах много. И защо ли? Още след “Последния самурай” трябваше да ми стане ясно, че захване ли се американец да прави филм за Япония, ще видиш Япония през крив макарон.

Със закъснение разбрах и защо гейшата, която е прототип на главната героиня не е одобрила книгата, по която е сниман филма и си е написала своя – “Животът на една гейша”.

И така. “Гейша” означавало човек на изкуството. Във филма изкуството се видя за кратко – един танц, след който обявиха девойчето за велика гейша. Защо ли? За сметка на това основното време беше посветено на това, как я желаят всички мъже и колко пари са склонни да платят, за да преспят с нея. А никъде не видях как я обучават точно на това “изкуство”. 😉

Как показаха гейшите – като самовлюбени момиченца, които си връткат гадни номерца. Ха! Ами че това се случва навсякъде по света, щом се съберат накуп амбициозни красавици! А почитателите им – богаташи май се интересуваха само от секса. Защо ли гейшите от филма адски ми напомниха на нашите моделки?…Единственото що-годе японско нещо беше търпението, подчинението, спазването на йерархията, търсенето на красота в дребните детайли, останалото си беше типичната американска боза.

На американците трябва да им забранят да правят филми за екзотични страни! Да покажат собствената си страна каквато е! Ако в нея има нещо интересно и оригинално, разбира се.

L