Следобед решихме да отидем до централния площад на Виена – Щефансплац. Той се намираше само на две спирки с метрото, затова се разходихме пеша до него. Не беше далеч. Въобще центърът на Виена спокойно може да бъде прекосен за двайсетина минути, което прави града много приятен за разходки.

Пресякохме канала на Дунав по широк мост. Позяпахме Медиа тауър – кула от метал и стъкло, със странни изпъкналости и наклони, рязко контрастираща с класическия декор наоколо. Порадвахме се на простора на мътния зелен Дунавски канал и хлътнахме в навалицата по улица Ротентурм.

Имената на централните виенски улици неизменно предизвикват у мен усмивка и усещане за връщане към детството. Не, никога не съм била тук преди, освен във въображението си. А то от малка ме е водило по Ротентурм, Ринга, в Операта, ръка за ръка с двойната Лотхен на Ерих Кестнер. Улица „Ротентурм“ ми беше позната. На нея живееше лошата елегантна госпожица, наследница на богати родители.

Срещнахме се с Виена в падащия мрак на майска вечер, когато улиците бяха пусти, и дори нямаше пътници на станцията на метрото, които да ни помогнат да си купим билет от автомата. Станцията беше чиста и празна, облъхвана на всеки четири минути от въздушната струя на минаващите влакчета. Четири минути не са много време, макар че докато се мъчехме да подкараме автомата ни се сториха доста. Накрая помолих с моя развален немски една минаваща жена мина да ми помогне.

Тя опита, поговорихме малко с думи и ръце, и накрая се оказа, че говори и английски. Това помогна да разбера, че трябва да идем на друг автомат, защото този не работи, а също и разби мита, че австрийците не обичат да говорят на чужди езици с туристите.

Всъщност дните, които смятахме да прекараме в София бяха два. И затова съботния следобед премина в ураганно препускане по магазини, като дори оставих част от компанията след третата премерена рокля и хукнах за среща с друга приятелка. А така не е прилично да се прави… Така и не видях роклята, която са купили, защото тя е била някъде пета – шеста по ред.

Надвечер като че ли с нежелание натъпкахме всичко в колата и се наканихме да тръгваме за Варна, макар че вече мръкваше и ни чакаше доста път. Само че, докато минавахме под Цариградско шосе, се чу силен тракащ звук. Трамвай? Не. Строшен лагер на предно колело. Ау! Ами сега?