Следобед решихме да отидем до централния площад на Виена – Щефансплац. Той се намираше само на две спирки с метрото, затова се разходихме пеша до него. Не беше далеч. Въобще центърът на Виена спокойно може да бъде прекосен за двайсетина минути, което прави града много приятен за разходки.

Пресякохме канала на Дунав по широк мост. Позяпахме Медиа тауър – кула от метал и стъкло, със странни изпъкналости и наклони, рязко контрастираща с класическия декор наоколо. Порадвахме се на простора на мътния зелен Дунавски канал и хлътнахме в навалицата по улица Ротентурм.

Имената на централните виенски улици неизменно предизвикват у мен усмивка и усещане за връщане към детството. Не, никога не съм била тук преди, освен във въображението си. А то от малка ме е водило по Ротентурм, Ринга, в Операта, ръка за ръка с двойната Лотхен на Ерих Кестнер. Улица „Ротентурм“ ми беше позната. На нея живееше лошата елегантна госпожица, наследница на богати родители.

Обстановката наоколо беше по-луксозна, отколкото в квартала. Тук-таме по тротоарите имаше малки кафенета, с масички задължително застлани с покривки, на които елегантни и не толкова двойки отпиваха кафе и се наслаждаваха на живота. Нямаше я обичайната градска забързаност, дори уличната навалица като че ли бе по-тиха и спокойна от обичайното. А сладоледът беше разкошен.

Първата карета, която видяхме, ни накара трескаво да посегнем към фотоапарата. След нея обаче се занизаха втора, трета … Туристите седяха отпуснато на седалките и гледаха нагоре към красивите фасади, кочияшите отвреме-навреме се обръщаха, за да им обяснят нещо, а конете полюшваха пискюлите на плетените си шапчици, с които бяха покрити челата и ушите им, сякаш се съгласяваха с разказа на хората.

Време е да направя кратко отклонение и да опиша един метеорологичен феномен, който винаги съпътства пътуванията ни в чужбина. Независимо какви са температурите в дадената страна, от момента на пристигането ни времето става топло и слънчево.

Случвало се е да повишаваме температурите с 10 градуса за дните на престоя ни. В Англия  за две седмици не ни капна и капчица дъжд и българските ни приятели се бяха замислили, колко ще им струва да ни задържат на място за постоянно. Може би трябва да наречем това явление „Ефектът ляво-дясно“?

За щастие, ефектът се прояви и във Виена – през дните на престоя ни беше топло 21-25 градуса и слънчево. Чудесно време за разходки по къс ръкав, макар от Варна да тръгнахме със зимните якета. А през това време в родината валяло, но какво да се прави – хубавото време ни беше в куфарите, както предупредихме. 🙂

L