Откраднахме си няколко свободни септемврийски дни и една мрачна и ръмлива сутрин потеглихме от Варна.

Потничетата и тениските бяха затрупани на дъното на куфара под по-дебели дрехи. Лятото сякаш беше успяло да се изпари безследно само след два дни дъжд.

Студът и влагата изостанаха от нас още при Търговище, където изведнъж се сетихме да си купим винетка. Проходът от Омуртаг надолу се оказа много приятен за каране и изведнъж – ей ни в Котел, под синьо небе с пръхкави облачета и куп време за разходки.