Вчера бяхме много приятно изненадани с коментар от една стихоплетница, която винаги успява да ни развесели с характерните си стихотворения. Едно от тях целия офис си го копира на ксерокса и го чете на живо и по телефона на близки и познати с кискащ се тон. А като се има предвид какви сме разглезени откъм забавления всички, това съвсем не е малко! Затова, искам отново да кажа, колко уважавам таланта на Павлина и чувството й за хумор! Благодаря за коментара! Ето го и него:Здравейте! Казвам се Павлина ЙОСЕВА.Сега попадам тук и искам да ви кажа, че не съм автор на това стихо.Напоследък в хулите доста се нароиха стихове в такъв стил.Първи бяхме с калина и венета…Не зная точно на кого е, но със сигурност не съм”виновна” аз затова весело стихче:)за извинение мога да ви пусна нещо наистина мое:Вих кът’ самУдива:)/да сЪ чИте мекУ… с подрусванИ/Левийо ми крак изтръпна. Цялата настръхнах.Ут цигарата на внука сал идин път дръпнах.Ма така са замъглявих. И така мий смешну!Лъжат! Туй ни са тютуни. Има нящу грешну.И пу селуту кът ‘ръгнах. Кату таралясник.Падам. Ставам. И са хиля. Сал пу чорпугащник.Чи тогиз Марин ма фана…И ма налигави.Кът’ видя чи съм уляна, ‘зе чи ма устави.Посли клоните запалих. Ей така! Напукну!Аз ‘ептен ку не щурея по дубре да пукна.Кучитъта кът’ пудгоних, чи кат ‘зех да лая…Ощи нящу май напра’их… ма ут де да зная.Пях такиви…мръсни песни, да съ укрещявам.Кът си дрът така йе лесну да са изпростява…ПрАситу полях с маркуча, да ни ми смърдяви.Всички цвекета бойдишах – сини и лилАви.Посли скочих на перваза. Малей! Пощуряла.Счупих ‘сичкити саксии, щот фучах кът хала.Целийо акъл изкарах, на онъз, Тудора.Вих, кът некуй самодива скрита у обора…Пу сеноту са търкалях. Чупих керемиди.Той Гуран дубре на времи, ‘ зе чи си утиди…Имаши да съ срамотва. И да ма критиква,чи акъл въ’пще ни иди в еднъ дърта тиква…П.Йосева/pin4e/поздрав на всичкии усмих*Поли:)