Маратонът в снимки

Искате ли да преплувате морето? Или поне да прекосите Варненския залив, разчитайки само на собствената си сила и издръжливост? Това е възможно един път в годината – първата неделя на август, когато се провежда традиционния плувен маратон Галата – Варна. Известен на поколения варненци, но слабо рекламиран, маратонът е проверка на бързината на децата и младежите от плувните школи, и на силата и издръжливостта на техните татковци и дядовци.

Сборният пункт на Морска гара е шарено място. От стената на вълнолома се кокорят графити с разни морски обитатели, наоколо гъмжи от младежи, преобладаващо момчета, някои облечени с фанелки от предишните маратони. Организаторите се забелязват отдалеч, облечени в еднакви червени потници. Всички са в добро настроение, не се чувства напрежение като преди състезание. За мен всички те вече са победители – надвили са себе си през месеците на тренировка, надвили са страха си от морската стихия, а някои – и от неведомите морски обитатели.

Процедурата по записването е проста и добре позната – организаторите записват имената на участника, след това минава на преглед на кръвно налягане, накрая получава торба, в която да сложи личните си вещи, за да бъдат откарани на финала.

Под надвисналите като балдахин преплетени лози, на сянка, са седнали медицинските лица. Насред бъбрещата тълпа, която чака реда си за преглед, се е изправил висок синеок младеж с хубава усмивка. Ричи ме сръгва с лакти – това е победителят! Ама нали маратонът още не е почнал, как така? Обяснява ми, че това е Георги Палазов, един от най-добрите ни национални състезатели по плуване.

Снимам бъдещия победител, който наистина финишира първи, с време 51.40 мин.

На пристана са привързани лодките на военните моряци, които осигуряват плувците по време на маратона. Яки и загорели момчета, удоволствие е да ги гледаш. Тяхната задача е да следят никой да не се отклонява от вярната посока и да извадят от водата тези, чиито сили не стигат да финишират. Облечени са с еднакви фанелки, носят спортни ръкавици, но са боси. Те са модерни деца на морето.

Съдиите по земя и море провеждат последната си оперативка. Някои от тях са хора с дългогодишен опит в организацията на маратона и обясняват как да се внимава за изоставащи или пък за опитващи се да се присъединят към състезателите откъм брега, а и за всевъзможни други проблеми.

Всички участници вече са записани – 172ма. Затова организаторите ги събират за инструктаж. Дистанцията, която ги очаква е 4.421 км по права линия. Линия, която трудно се спазва в морето, където вълните и теченията те отклоняват лесно встрани. Стартът е от мостчето на Карантината, а финалът е на втора буна. Тя не се вижда от водата, затова основен ориентир е един от високите блокове в кв.”Чайка”. Стартиралите преди началния сигнал ще бъдат дисквалифицирани. Маратонът се затваря 90 минути, след като финишира първият, тоест около 12.30 по обяд. Дотогава е спряно движението на плавателни съдове в района на залива. Военните моряци под ръководството на майор Нанев ще поддържат коридор с ширина 300 м и ще наблюдават плувците. Всички бяха помолени ако останат във водата след края на маратона, да се качват без спорове в лодките, за да може работата в пристанището да продължи нормално.

Днес организацията е безупречна и всичко става бързо и гладко. За няколко минути всички се качват на корабчетата, които ще ги закарат до старта. Моряците швартоват лодките си към военния кораб, който ще ги откара на буксир и колоната потегля. Денят е тих и слънчев, водата – спокойна, условия, за които всеки плувец си мечтае. Участниците са хора на различни възрасти. Един от най-малките е Васил, на 11 г., който ще преплува залива за първи път, заедно с по-големите си съотборници от плувната школа. Наблизо се белее главата на 66-годишен мъж от Балчик. Ричи пък плува маратона за 7 път, като често кани приятели за компания. Този път са заедно с Вальо, преподавател в Математическата гимназия, и още няколко настоящи и бивши възпитаници на училището. Повечето плувци са на групички, в морето винаги има риск, затова е добре да си заедно с приятел.

По-опитните се мажат с мазен крем под мишниците, иначе с дългото плуване ще ги прежулят.

Варна изглежда много красива откъм морето, потънала в зеленина. Особено изящна изглежда сградата на Морско училище, сред еднаквите паралелепипеди на околните блокове. Овалът на Спортна зала се забелязва по-трудно, скрит зад дърветата. От морето разстоянието, което трябва да се преплува изглежда много дълго. Необходима е истинска смелост, за да скочиш и да го преплуваш.

Пред моста на Карантината всички цопват като пирони във водата и скоро над нея плува цял рояк глави. Една ракета оставя лъкатушна димна следа в небето и стартът е даден. Винаги съм смятала плуването за бавен начин на придвижване, но колоната толкова бързо се разтегля, а първият се движи така устремно, че чак не ми се вярва, че може да поддържа такова темпо цели четири километра. Всъщност, аз бих изминала пеш същия маршрут за по-дълго време.

Катерът се приближава, за да събере и откара багажа на финала, а ние оставаме да пазим опашката на колоната, която скоро се разпростира на доста голямо разстояние както напред, така и настрани.

В началото основен ориентир за участниците са лодките, които оформят коридор. Един от плувците обаче се отклонява навътре в морето, встрани от коридора. Явно плува с потопена във водата глава и не забелязва накъде се движи. Минава време, но той се отклонява все повече, затова корабът минава да го прибере. Оказва се, че това е един от най-възрастните участници.

На две трети от дистанцията на кораба се качва и 8-годишния Тони от клуб “Аргос” Варна. Направо не ми се вярва, че тези тънички ръчички и крачета са преплували цели три километра в морето, където дълбочината е 15 м. Целият трепери от дългия престой във водата, но екипажът на кораба бързо го увива в одеяло, дава му да хапне и скоро малкият юнак е съвсем добре. Единственото страшилище, което е срещнал е голяма като диня медуза и догодина ще плува маратона отново. Чудя се как ли го чака мама на финала, как ли се взира към слънцето, навътре в морето, откъдето трябва да доплува малкия й състезател?

Става 12.30, часът, в който маратонът трябва да приключи и всички, които още са във водата, да бъдат изтеглени на лодките. Майор Нанев нарежда по радиостанцията да изчакат още няколко минути, за да могат и последните петима участници да финишират. Те плуват бавно, но вече са близо, и никой не иска да ги лиши от удовлетворението, че са преплували сами дистанцията.

66-я плувен маратон Галата – Варна приключва. Всички са получили фанелки и пакети храна, а първенците – своите награди от кмета на Варна. Наоколо се виждат радостни лица, близки и приятели прегръщат зачервените плувци, всеки е бил чакан от някого на брега, плувал е към някого. Цари общо усещане за удовлетвореност. Военните моряци са спуснали греблата, изопнали са голи гърбове и са вързали фанелките на главите си като бедуини. Слънцето жари безмилостно и разпръсква участниците в един отличен във всяко отношение маратон. Събитие, с което трябва да се гордеем.

L