Category Archives: Разкази

Сън

Видя ме. Не трябваше да ме види, но ме видя.

Мислех, че ще мога да се измъкна съвсем тихичко и че няма да усетят, че трети е бил свидетел на срещата им. Че трети човек е чул тайната им и че може да ги издаде. Само че вратата скръцна и той се обърна в последния момент. Мисля, че ме видя.

Нямам избор. Трябва да се скрия, да избягам, и ако мога – да им попреча да направят това, което ги чух да кроят. Сърцето ми помпи кураж във вените ми. Първо – да спася себе си.

Хубаво е, че наоколо е пълно с хора, това е търговски център все пак и има доста голям шанс да изгубят дирите ми в тълпата, зад ъгъла, из милионите скрити кътчета наоколо. За първи път се ядосвам на светлината, на блестящите стъкла – те не ми помагат да се скрия. Крача, като се опитвам да изглеждам естествено. Не се оглеждам и не бягам. Разчитам на късмета си, който винаги досега ми е помагал. Не се откроявам особено, поне така си мисля. Дънки, маратонки, прилепнала мътнозелена фанелка и шапка с козирка – обичаен костюм за момиче от големия град.