“В последно време се забавлявам да наблюдавам “на живо” някои явления, за които имам бегли спомени, че съм ги учила на времето. Например за класовата структура на обществото:http://www.hewett.norfolk.sch.uk/curric/soc/class/NS.htmИнтересно е да се види как действа тази иначе “суховата” теория, т.е. отражението и в реалния живот на хамериканеца. Основното нещо, което прави впечатление, са обособените градчета, абсолютно съобразно съответната табличка. Съседния на нашия град например е на “лекарите и адвокатите”, друг е на мениджърите, трети на дърводелците и т.н. Интересно е мястото на българския емигрант в цялата тази история. Той по принцип си е неинформиран (не мога да кажа необразован, защото понякога е и с по две висши) и недоразбрал. Чул той, че има различни градове и че в някои от тях училищатаса по-престижни, ама недочул на какъв принцип са се сбрали там хората. Та нашенецът си купил кащичка в покранините на съответния град … и си пратил децата (нали заради тях гурбетчия станал 🙂 в публичното училище, дето е на едно от първите места в щатската класация на учебните заведения. Далавера … хем безплатно, хем тежкарско! Ама къщите скъпи, местните данъци – до тавана, а извънкласните заимания на децата – направо недостъпни. Е трябва да се работи повечко тогава …Запрята ръкави нашия човек. Само че той не е нито лекар, нито адвокат … Той разнася пици, прави маникюри, подрежда щандове по магазините, работи в шивашки цехове и т.н. Което, разбира се, при системата на заплащане тук, си значи, че трябва да го прави не по 8, а по 16 часа на ден в конкретния случай. Децата – оставени сами в къщи (забранено им е да вдигат телефона, да не ги изловят социалните), не общуват с другите деца от града, не посещават т.нар. activities, което за детския социален живот е от огромно значение), не ходят по партита в тежкарските къщи, няма кой да им помогне с домашните, често мама и тати си разменят по-малките деца по паркинзите на магазините, защотонямат време да се приберат до вкъщи от работа. Често тези деца не постигат добри резултати в училище, където снобарията на престижния град ги подтиска допълнително. А мама и тати, баба и дядо и т. н. продължават да живеят с мисълта, че “правят всичко за децата”. А освен това, точно тези хора, като се върнат в България, поддържат теорията “много тъпо в таз Америка, от работа в къщи и обратно”.Ами като не се играе по правилата, така е … Нашенецът е странно нещо, между другото, … където и да го поставиш.Преди известно време си говорихме с една доста здраво мислеща българка по някакви въпроси, свързани с начина на живот “тук” и “там”. Попитах я: е, като мисли така и така …, защо като си отиде в България, предполагам, говори разни щуротии. Тяотговори, че първите две години се е опитвала да сподели истинските си наблюдения, но после разбрала, че всъщност никой не иска да чуе неща, в случай, че не ги намира за елементарни, забавни и атрактивни…”Христина Михайлова, САЩ