Ще ми се да ви предложа размислите на една известна и уважавана от мен писателка, Джоан Роулинг, по една тема, коятоопределено ме вълнува. Силно ме вълнува:Само за момичета… Може би.Да бъдем слаби. Вероятно не е тема, която сте очаквали да повдигна, но последното ми пътуване до Лондон ме накара да се замисля…Всичко започна в колата по пътя към Лийвсденското филмово студио. Запълвах част от времето на пътуването с четене на списание, в което имаше няколко лъскави фотографии на много млада жена, която или е сериозно болна или страда от хранително разстройство (което, разбира се, е едно и също); във всеки случай, няма друго обяснение за вида на тялото й. Тя може и да твърди, че яде много, че е ужасно натоварена и че има най-бързия метаболизъм на света, докато й окапе езика (ура! още няколко грама надолу!), но нейният хлътнал стомах, стърчащи ребра и клечковидни ръце разказват друга история. Това момиче се нуждае от помощ, но в сегашния свят, получава снимката си на кориците на списания. Всичко това ми мина през главата, докато четях интервюто, а после захвърлих ужасното нещо настрани.Но, застреляйте ме, ако темата за момичетата и слаботата не се появи скоро след като слязох от колата. Аз разговарях с един от актьорите и някак стигнахме до темата за момиче, което той познава, което било наречено “дебело” от няколко чаровни съученички. (Може ли да са я ревнували, че познава въпросното момче? В никакъв случай!)“Обаче”, каза актьорът, искрено объркан, “всъщност тя въобще не е дебела.”“Дебела” е обикновено първата обида, която едно момиче казва на друго, когато иска да я обиди”, обясних му аз; спомням си, че това се случваше, докато бях в училище и съм била свидетел на такива обиди между тийнейджърите, на които преподавах. Все пак виждах, че за него, нормален мъж, това бе изключително странно поведение, все едно да крещиш “Шкембо!” на Стивън Хокинг. Неговото объркване от тази черта на ежедневното женско съществуване ми напомни колко странна и ненормална е обидата “дебел”. Имам предвид, нима “дебел” е наистина най-лошото нещо, което едно човешко същество може да бъде? Нима “дебел” е по-лошо от “отмъстителен”, “ревнив”, “повърхностен”, “лекомислен”, “скучен” или “жесток”? Не и за мен, но пък вие можете да ми отговорите, какво знам аз за натиска да бъдеш слаб? В моя бизнес не съдят за мен по вида ми, като писател се прехранвам, като използвам мозъка си…Същата вечер отидох на Британските награди за книги. След церемонията се сблъсках с жена, която не бях виждала почти три години. И какво беше първото, което ми каза? “Много си отслабнала от последния път, когато те видях!”“Ами”, казах аз, леко смутено, “последния път, когато ме видя, тъкмо бях родила.”Това, което всъщност трябваше да й кажа, беше “Аз родих третото си дете и създадох шестата си книга, откакто се видяхме за последно. Нима никое от тези събития не е по-важно, по-интересно, от моя размер?” Но не – кръстът ми бил по-тесен! Забравете детето и книгата: най-сетне има нещо за отбелязване!Така че въпросът за размера и жените тежеше (ха-ха) в мислите ми през цялото време, докато се прибирах в Единбург на следващия ден. Докато мислех по темата, отворих вестник и незабавно забелязах статия за поп-звездата Пинк.Последният й сингъл “Глупави момичета” е символ на всичко, което си мислех за жените и слаботата. “Глупави момичета” подиграва говорещите клечки за зъби, които ни представят като ролеви модели: тези известни личности, чиито най-големи постижения са неолющения лак на ноктите, чиято единствена страст е да бъдат фотографирани в различно облекло девет пъти на ден, и чиято единствена функция на този свят е да поддържат търговията на необяснимо скъпи чанти и кученца с размер на плъхове.Може би това изглежда забавно, но всъщност не е. Става въпрос за това какво искат да бъдат момичетата, какво им се казва, че трябва да бъдат и как се чувстват относно това, което са. Имам две дъщери, които ще трябва да намерят пътя си в този свят, вманиачен на тема кльощавина, и това ме притеснява, защото не искам да са празноглави, егоистични, намацани клоуни; предпочитам да бъдат независими, интересни, идеалистки, мили, със собствено мнение, оригинални, забавни – хиляди други неща, преди да са “слаби”. И често, надявам се да не им пука дали жената до тях е с по-пълни колене от техните. Нека моите момичета бъдат Хърмаянита, а не Панси Паркинсони. Нека никога не бъдат Глупави Момичета. Нека!L