Когато станеш в 3.30 ч. сутринта, за да се приготвиш за път до София, денят определено ти се вижда дълъг.Метнахме куфара в багажника, а сандвичите и термоса – в купето, свързахме юесби-то към касетофона и бяхме готови за старт.Времето ни обещаваше велики дела, или на колата поне й вървеше по вода почти през цялото време.Префучахме в тъмното през разцъфнали дървета, дупки, села, градове, дупки, бензиностанции, мъгли, дупки и дъжд и към 11 часа пристигнахме в София, града голема.Жълтите павета лъщяха като жлътнал лед и пързаляха токчетата ми също толкова успешно. Първата среща за деня беше в нова бизнес сграда, от тия с охрана отдолу, много стъклени стени, зад които плуват бизнес-акули и дребни бизнес-рибки пърхат около факсове и тракат по клавиатури.Харесват ми, наистина! Винаги като тръгна по някой празен коридор с безупречно бели стени и добре тапициран под ми се иска да се затичам и в движение да се метна на укеми (претъркалване). Този тип коридори винаги ме превръщат в Лара Крофт, добре че често съм с пола и рядко с пистолети…След срещата си похапнахме вкусно в близка пицария и … побързахме към МакДоналдс за следващата ни среща. Бях чела, че идеята на веригите ресторанти не е толкова да продават бърза храна, колкото да закупуват имоти на ключови места. И тъй като място за паркиране в центъра не се намира лесно, особено като не си от града и не знаеш кога и къде ще ти закопчеят колата, МакДоналдс е сигурен вариант, когато искаме да се видим с някого неофициално.Интересно, колко неща може да научи човек над чаша чай в непретенциозния интериор на верига за бързо хранене. И пак си говорихме за начина на работа тук и в чужбина и едни глобални неща… Защо ли все това бистрим?После дойде ред да прескочим да оставим багажа, и докато се завъртим, дойде ред за нова среща с приятели – този път пред НДК. Въобще в края на деня се чувствах като участник в конференция, в някакъв маратон по приказване, и при това, почти без да ставаме от маса. :-)Приятелите ни са особено племе – единият от тях определено е открил еликсира на младостта, но не си го признава, другият е успял да се сдобие с най-спокойното дете, вероятно от най-спокойната съпруга, третата е мила и усмихната, а четвъртата e ходила по света, но основното им качество е – обичат да слушат и търпят приказливците.:-)Денят завърши някъде около полунощ. Защо ли ми се стори, че е продължил около седмица?…L