История първаТрима млади приятели, които имат сходни интереси, решават да станат независими и да създадат фирма. Речено-сторено.Естествено, началото е трудно, защото никой от тях няма нито връзките, нито парите. За сметка на това, амбицията е голяма и тримата работят почти нон-стоп, похапвайки по някой сандвич в движение. Усилията им все пак дават резултат и лека-полека фирмата се стабилизира. Започват да постъпват пари. Перспективите, които досега само те тримата са виждали, стават видими. Ясно е, че фирмата ще се развива и печели.И какво става?Единият от съдружниците напуска, за да си направи собствена фирма, надявайки се, че като е сам, цялата очаквана печалба ще е само за него.Кое го е накарало да ги напусне?История втораБрат и сестра, насочени от баща си, стар партиен кадър, създават фирма, с идеята тяхната енергия да задвижи връзките на таткото и да донесе пари. Идеята е отлична, и както видяхме през последните 15 години – действаща.Фирмата заработва, отначало не много стабилно, но с времето расте, на щат в нея постъпват съпрузи, братовчеди и кой ли не още от родата. Човек би казал – не фирма, а бетон! Работата потръгва, потичат пари, братът и сестрата почват да си угаждат с коли, пътувания в чужбина и тъкмо когато нещата изглеждат вече стабилизирани…Става какво?Двамата почват да се обвиняват един друг в злоупотреби с пари и се разделят.Защо ли?История третаМлад мъж без особени амбиции получава предложение за ново работно място. Той се колебае, но съпругата му е категорична. Той приема мястото, после, подтикван от подкрепата и съветите й се изкачва все по-нагоре в йерархията. В един момент се озовава на позиция, за която дори не си е и мечтал. Съответно заплатата, която получава, също е впечатляваща. Семейството вече е осигурено.И тогава?Тогава мъжът започва все по-рядко да се прибира в къщи, започва да сменя коли и любовници, жените по-често от колите. Почва да държи господарски тон в къщи и да се смята за богоравен. Ошашавената съпруга си бие главата в стената и се пита защо е помогнала за създаването на това нищожество.Защо ли?Истории като тези се случват често. На пръв поглед за тъжния край са виновни парите. Изобилието им развращава, подмамва, деградира. А всъщност – нима са виновни те? Скромното средство за разплащане, размяна, жалките хартиени носители на стойността? Не, проблемът е друг – силата на парите е в нашите слабости. Проблемът е, че не сме научени да се справяме с успеха. Че не сме научени на еднакъв самоконтрол и в оскъдица и в изобилие. Не знаем, че трябва да сме верни на същността си, без да хленчим, когато сме бедни и без да се оливаме, когато парите дойдат. Не сме възпитавани като бъдещи принцове и принцеси, които от малки знаят, че ги чака бляскав живот, но и че noblesse oblige.Затова, няма да разкажа точно тези приказки на децата. Но ще се опитам да ги науча на достойнство и принципи. Искам, когато стигнат нависоко, да не им се завие свят.L