От сутринта пролетта се носеше из въздуха. Слънцето се опитваше да пробие пелената от облаци, на моменти с успех…Отидохме край морето. Беше чудно! Спокойно, прозрачно, чисто, светло… както само то може да е. Красота! Лебедите все още грациозно се носеха във водата, в очакване настъпването на момента да си отидат. По пясъчната ивица имаше бели пътеки от изхвърлени миди. През зимата морето определено е оправдало името си. Жълти цветя растяха насред самия пясък и като ги гледахме тайно си мечтаехме да погълнат огромните мегаломански хотели в съседство. Настъпи безветрие и слънцето огря линията, където морето и земята се срещаха. И разбрахме – пролетта беше вече тук!R