Кап.Кап.Кап.Няма ли да спре това капане отвън?Лежа на леглото със затворени очи и се опитвам да мисля. Капането ме унася и като нищо да ме приспи. А не искам да спя.Сега е времето, през което мога да съм сама със себе си. Къщата още спи. Да, къщата. Жива е. Ние я правим жива. Но засега тя спи и аз мога да не бъда част от нея.Искам да измисля накъде да тръгна. Било трудно да избереш една от многото пътеки. Къде са те, моля? Защо не виждам нито една? А ми се избира… Искам хубава, слънчева пътека, оградена с ивици сочна трева, надраскана от лъчите, минаващи през близките дървета. Ясна и права. Водеща към хубаво място.Как да определя само кое е хубавото място, когато ценностите ми непрекъснато се местят насам-натам като приливи и отливи.Аха-аха да реша, че ми трябват пари, за да мога да осигуря близките и родителите си и да ги опазя от изпадане на най-ниското ниво на оцеляване, после пък решавам, че парите деформират хората и е важен духът. После обаче вятърът отнася духа нанякъде като скъсано парцалче и въпросът накъде отново цъфва с пълна сила.За да се ориентирам, отварям атласите. Толкова книги. И всяка ти дава съвети. Какво да правиш. Да обичаш. Да вярваш. Да даваш.Какво да не правиш. Да не се скъпиш. Да не си скептичен. Да не събираш.И как ще стане всичко това? Излиза, че досегашния ми жизнен опит ме е учил главно на грешни неща? Защо? Нали опитът бил най-добрият учител?Скръцва врата. Къщата се е размърдала. Познати крачета притичват през коридора. После притичват на обратно. Пак настава тишина. Не още. Къщата ще поспи още малко. Мислите още малко могат да се повъртят из главата ми. Дори капането като че ли спря. Само късчето небе, което виждам е още млечно-сиво.Само че мислите не искат да се върнат. Защо ми е толкова трудно да мисля за важните неща? Може би, защото мозъкът ми упорито е трениран да мисли строго практично. Може би, защото всъщност аз съм умът и ръцете на къщата. А една къща не може да си позволи да мисли по отвлечени теми.Мислите на една къща са прости – каква закуска да приготви, да напомни на който трябва да си изпие лекарството, да подреди задачите, които следват след закуската, да разтреби, да измие, да прибере, да изпере, да простре, да не спира, да се върти като перката на двигател от сутрин до мрак.След малко ще спра да съм аз.Моля, през деня търсете къщата.L