21.30 ч. Гара Варна. В чакалнята тук-таме стърчат самотни хора, които през следващия час ще се превърнат в ядра на нарастващи групички, докато цялото пространство се запълни и после се изсипе към перона и към заминаващия влак.Нашата група включва 12-годишни момичета и момчета, които заминават на състезание по плуване. На момчетата възрастта им личи. На момичетата обаче…Телата вече не са детски, главите са украсени със сложнооплетени прически, по ушите висят доста грамове метал, веждите са умело оскубани, а ноктите, пръстите и китките са много по-украсени от ръцете на която и да е жена в тълпата наоколо. Как пък успя да забележиш някаква форма под всички тези якета? Но пък наистина майката на най-направената госпожица имаше по-детски вид. Пораснаха децата. И все пак са още деца. Дано се представят добре на състезанието. За състезанието ще се види, но за купон определено бяха добре настроени.Тълпата наоколо също е интересна. На гърба на онзи мъж се полюшва пикел. Едното острие е покрито с пластмасов предпазител, но другото стърчи, остро и голо. Слава богу никой не пострада. Толкова трудно се разминаваха хората, че като нищо някой не особено внимателен да беше отнесъл керпедена. Над главите се мяркат върхове на ски, после по перона се разминавам със сноуборд, помъкнат от слабичък човечец.Уж е баба Марта, а явно повечето пътници отиват при снега. Както се казва: днес има – утре няма. Да ползват хората последната възможност.Мирише на въглища. Още отопляват спалните вагони с тях. И вместо пушекът да бъде отнесен от вятъра, той съвсем настойчиво се навираше под козирката на перона.Вятърът се пъха под якетата и панталоните и ни пощипва злобно.Хайде да си ходим вкъщи!L&R