Нови маратонки!Ха, както се смятам за спортна личност, май не съм си купувала маратонки от около 10 години! Вярно, че имаше период, в който достъпните маратонки бяха толкова некачествени, а качествените – толкова недостъпни, че в знак на тих протест си купих гуменки с дебели подметки. Те и до днес са си здрави и не че не мога да си ходя и с тях, но, пусто – маратонки!Сигурно ми напомниха първите Ромики, които си купих сама, и то от почти същия ъгъл на “Владислав”. Може ли човек да изпада в дежа-вю пазаруване?Тогава да имаш бели маратонки Ромика си беше признак на добър стил, а и не ми се сваляха от краката, толкова ми бяха удобни. Ричи също имаше бели маратонки, няма да забравя, как успявах да ги нахлузя върху обувките ми…Прибрах се в къщи, обух си новичките и ми се доскача и дотича, не си е работа да те обхване такъв порив насред дъждовна вечер! Господи! Имало обувки, които сами те карат да се движиш! И които да не искаш да събуеш!А като си помисля колко елегантни обувки с остри носове и токчета, колко ботуши, сандали и чехли са минали през краката ми през годините, и нито едни не са ми давали такъв импулс за движение?!Но,… още вали, новите маратонки си кротуват в кутията, и чакат подходящото време. Само насън се виждам как тичам по дънки и фанелка без ръкави по безкрайно зелено поле и нямам намерение никога да спирам.Имам си нови бели маратонки, бели като кокиченца! Гледам ги, и чакам пролетта.L