Февруари е най-краткият месец, но през него явно се раждат най-много деца. И това го казвам от собствен опит – собственото ми семейство е дало на света три февруарски чада, а да не говоря колко познати са рожденици тогава. Явно най-много бебета се правят през май…Нищо чудно, че в събота бяхме на троен рожден ден. На Радо, на Благо и на Радек. Присъстваше и четвърти февруарски рожденик – ВальоТози път се позабавлявах доста, още предния ден. Ходихме по магазините с Ричи, за да изберем подаръци за рождениците и той като никога се нави да влезе в ролята на модел. Честно казано, да си модел не е лоша работа. Единствен недостатък – не можеш да си тръгнеш с всичко, което си пробвал и харесал. С някои от нещата никога не бих го пуснала да излезе сам на улицата, за да не си намери бързо-бързо “компания”. Всъщност блузата беше много интересна – розово и червено с голям орел по средата. Веселба! Ама на мен всичко си ми ходи… нали съм рус и синеок. Но иначе беше идеален модел – без мрънкане обличаше всичко, което му тикнеш в ръцете, в драматичен контраст с Jonathan, който винаги ме гледа презрително като го питам : “Това харесва ли ти?”. Удоволствие. За мен също. Дори намазах нещо. Още повече, че и подаръците ми харесаха, само се притеснявах дали ще се харесат и станат и на рождениците.В събота вечер се събрахме в “Донатело” още към 18 часа. Подходящо място за хора, на които никога не им стига времето да се наприказват. Подаръците бяха одобрени, за моя най-голяма радост. Вече е потвърдено – станали са им. (Вярно е, че е по-приятно да даряваш, отколкото да получаваш). Та си дърдоросвахме на воля, на вечната тема – как да се уредим с гадже. С най-много съвети от нас, които сме имали по едно гадже, но сме успели да го превърнем в съпруга. Основния ми съвет беше – търси си приятел, а не кукла. Други предложения? Със съвсем кратко отклонение по практичен въпрос – от какво е вдигнало температура детенце, контактно на две шарки. Верният отговор е – от грип?След “Донатело” уцелихме джакпота. Отидохме в някакъв нов клуб“Жокер”, намиращ се на втория етаж на хотел “Черно море”, точно до Казиното. Много приятно място – висок таван, който не ти причинява клаустрофобия, семпла обстановка – плакати на групи по стените, светещи в червено масички и кожени дивани и най-важното – НЕВЕРОЯТНА ГРУПА, която свиреше на живо. Имаше отлична аспирация и тютюневия дим не дразнеше непушачите. Музиката беше достатъчно силна, за да е приятна и да можеш да си чуеш приказката, без да викаш.Никога не съм била почитател на джаза, но страхотно ми хареса. Също както и кънтрито, и рока и някои български парчета, които свириха. Сервитьорът ни обслужваше малко притеснено, дори си помислих, че сигурно е почнал тази работа отскоро. По някое време обаче той отиде да пее заедно с колежката си – сервитьорка. И двамата бяха много добри, но момчето имаше такъв силен и джазов глас, че настръхнахме. Неописуемо, трябва да се чуе. Ясно защо е малко несръчен. Но в пеенето е супер. За съжаление Тони изпя само две песни – “Fever” и една друга. Дано успее да направи кариера в пеенето.Знам, че става малко като в руските приказки – “Иди не знам къде, намери не знам какво”, защото не знам името на групата, но поне мястото го уточнихме – клуб “Жокер” и просто не е за изпускане. Свирят всяка вечер. Може да си седнете с чаша върху капака на пианото и да гледате в очите пианиста, докато раздрусва къдрици, или вокала, докато пее с глас на развратен стар пушач. И китаристите ги бива… :-)Ако Jonathan ни изгони на рождения си ден от къщи – търсете ни там.Кой каза, че иска и снимки – ами ето ги!L&R