Странно място е светът на големите компании. И странни закони го управляват…Звъня днес в “Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани” София с абсолютно практичната идея да разбера по какъв начин си уреждат превозите на минерална вода от новозакупената “Банкя” до страната. Преди беше лесно – звъниш на “Банкя”, питаш ги трябва ли им камион за съответния ден и ако им трябва – товариш. Само че – нов собственик – нови процедури. Затова звъня на “Кока-кола”.Обаждането ми е прието от “reception desk”. Welcome to Bulgaria, както казваме ние, българите. Питам кой се занимава с транспорта, оказва се, че са мнозина. Моля да ме свърже с някого, като обяснявам каква е ситуацията. Момичето ме изслушва любезно, но ми казва, че политиката на компанията не позволява да ме свърже директно с когото и да било, ако преди това не пратя запитване или оферта или роман в писмен вид, който да бъде прочетен от съответните служители, които после да пожелаят да говорят с мен.Отново обяснявам, че искам просто да ги попитам и я моля да ме свърже с някой случаен. С искрено съжаление в гласа ми казва, че ги няма. Така ли? Ами кой се занимава с транспорта, като ги няма всичките? Тя започва да ми мънка нещо, явно още й държи навикът от ученичка, като чуе въпрос да почне да отговаря, независимо, че въпросът е риторичен.Е, дожаля ми и я спрях насред приказката. И така – пет минути безмислици по телефона, пратен мейл, който я някой прочете, я не, уговорка да й звънна утре за информация…Не знам Кока-кола колко време спестява на особено заетите си служители с тази процедура, и по колко четива им осигурява дневно, но определено ми затвърди лошото отношение към големите корпорации и желанието ми да избягвам и тях, и продуктите им.Уви, от тях вече, освен боядисани газирани напитки получаваме и водата за пиене…L