Преди десетина дена ми се наложи да чакам известно време пред един лекарски кабинет. Бях се подготвил, но за съжаление батерията на Palm-а ми свърши много бързо и трябваше да си измисля друг начин за убиване на времето. Реших да се поразтъпча и изведнъж вниманието ми бе приковано от мозайката пред кабинета.В първия момент ми се стори, че е направена от натрошени разноцветни стъкла. Бяха толкова истински. Стърчащи и очакващи да разпорят обувките и краката ми в момента, в който стъпя отгоре им. Спрях и погледнах отново. Този път не видях стъкла, а се намирах на билото на планина. Склоновете й бяха от тераси, които се движеха. Имах чувството, че слизам с поглед все по-надолу и очаквах да видя нещо интересно. Вместо това изведнъж планината изчезна и се появи едно момиче. Нежно лице, наклонено на едната страна. Блуждаещ поглед. Разпиляна сякаш от вятър коса. Отпуснати върху скута ръце, обвити във воал. В момента, в който се взрях по-съсредоточено момичето изчезна. Появи се град – с много и криви улици, разноцветни къщи. Беше някак замрял. Но след малко оживя – улиците и кварталите светнаха, сякаш беше настъпила нощта и някой беше включил коледните украси. Градът угасна. Отново се появи момичето. Но този път от едната му ръка се подаде глава на питон. Странно, какво ли може да означава това? Отново се озовах на върха на планината и стремглаво препуснам надолу през разноцветните тераси. Изведнъж спускането свърши и стъпих върху натрошените стъкла. След малко цветовете им почнаха да преливат и отново се появи момичето. Този път ръцете бяха кротко сгушени в скута. Изведнъж до момичето се появи главата на едно весело теленце. Гледаше ме и се усмихваше.И изведнъж всичко свърши. Изгуби се. Остана само мозайката пред кабинета. Вратата се отвори:- Ваш ред е!R