Истинските неща в живота
Този пост го обмислях толкова отдавна. За съжаление, няма да го напиша така, както исках.
Няма да има снимка, на която усмихнато четиричленно семейство е обиколило малко пакетче от пелени, над което стърчи руса главица.
Първото изречение няма да бъде – Споделете радостта ни! Днес, …, се роди нашето малко съкровище …, което заедно с батко си и кака си ще направи живота ни наистина пълен!
Няма щастливо да чета коментари, желаещи дълъг живот и щастие на бебето.
Няма. Защото животът ни изненадва и ни удря такива шамари понякога, че не знаеш как още си на крака и се опитваш да живееш и да мислиш.
И така – на 30 май, следобед, се роди нашето малко съкровище Кристиян. Бебчо изплака веднага, едно енергично малко същество, което активно беше ритало доскоро в корема на мама.
Мама се зарадва, че всичко е наред, но скоро разбра, че не е така. Бебето има сериозни кожни проблеми и не се знае доколко ще може да живее с тях. Радостта се превърна в мъка. Щастливото очакване – в здраво вкопчване в настоящето, тук и сега, където най-страшното още го няма, макар и да дебне някъде там – в бъдещето.
Сега сме в болница. Не се знае докога. Засега само наблюдават Криси и му преливат системи. Докато сме тук състоянието му ще е стабилно. Но кой може да живее вечно свързан към банки с глюкоза, кръвна плазма и антибиотици?
А бебчо, напук на проблемите си е жизнен, спокоен, расте и хубавее. Малката главица е покрита с кестеняв пух, веждите са светли,почти невидими. Бузките са като бяло-розов порцелан, а за такава устичка бабите казват, че сякаш е “рязана с паричка”.
Той е едно чудесно бебе, точно за каквото сме си мечтали… А сега, сега не смеем да мечтаем по-далеч от следващия час, следващата визитация, следващото посещение от близките.
Не знам защо пиша всичко това. По света има достатъчно мъка, за да я увеличавам и с нашата история.
Може би пиша, защото вече не знам откъде може да дойде надеждата. Гледам спящото личице на детето си и се надявам. Надявам се някой да ми каже какво да направя, за да осигуря живот за Криси.
Аз, рационалната жена, която не вярва в чудеса, чакам чудо.
L
