Честит осми март!
Празнично ми е!
Очите ми са пълни с изтупани мъже, носещи цветя по улиците. Толкова им отиват!
Знам, че скоро ще ги подарят на съпруга, колежка, майка, но определено им придават празничен вид. И на господина с костюма, който е хванал с една и съща ръка дръжката на черната си чанта и снопа рози, и на младия мъж, който притиска големия букет към гърдите си, и на първолака с грамадната чанта, дето носи две букетчета със зюмбюли… Толкова мили ми изглеждат, че ми се иска и аз да съм мила и добра с всички тях, да им се усмихвам, а знам, че и жените, за които са цветята също ще им се усмихват днес.
Денят е мрачен и ако не беше осми март, щеше да е поредния противен ден, част от сивата върволица на ежедневието. Но понеже е празник, букетът лалета в офиса ми свети с липсващата горе на небето светлина, честитките от колегите, познатите, партньорите по телефона повдигат духа ми и ми е хубаво, че съм жива, че съм жена, че ги има всички тях…
Утре пак ще съм жена, това е вярно, но можем ли всеки ден да сме с приповдигнат дух? Знам, че семейството ми ме обича всеки ден, знам, че колегите ценят уменията ми всеки ден, но традицията канализира нещата и създава общо добро настроение, непостижимо по друг начин.
Освен това, сега е моментът да се обадя на майка ми и на свекърва ми и да им кажа: “Обичам те! Благодаря ти!”, което не ми идва на езика, докато обсъждаме ежедневните си дела.
Сега е моментът и да кажа на всички познати и непознати жени и майки: Бъдете здрави, бъдете обичани и обичайте, от това светът става по-хубав и по-щастлив!
