Това е една хубава история, която научих на хубава маса по случай Антоновден. Да е жива и здрава именницата!Домакинята ни Тони разказваше за един лагер, на който ходила с деца на възраст от първи до седми клас. В последната вечер почиващите имали банкет в станцията. Поканили и децата, а после всички излезли да се порадват на големия огън отвън. Единият от домакините им започнал да разстила жаравата от огъня по-нашироко и им казал, че е нестинар. Поръчал на децата да направят кръг около огъня и после наистина си събул обувките и бос минал по жаравата. Всички били много впечатлени и когато казал “Хайде сега, деца, събуйте си обувките и чорапките!” всички го приели като част от ритуала и послушно се събули. Магията поизчезнала, когато човекът попитал “А сега кой иска да мине по огъня с мен?”, но докато Тони успее да отреагира една смела госпожица се хванала за ръката на мъжа и … прекосила въглените.След това вече никой не можел да спре децата и ръководителите само се опитвали да ги организират, за да не се бутат едно друго и някой да падне в жарта. Децата свивали навътре пръсти, извивали сводовете на стъпалата си, както им обяснявал нестинарът и стъпвайки на пети и възглавнички на пръстите всички – от най-големите през най-малките до ръководителите, минали през огъня, без дори да усетят парене.Бяхме очаровани от историята. А Тони само добави – “Познайте как са се чувствали родителите, когато всички деца почнаха да звънят възбудени посред нощ по телефоните си “Мамо, току-що минах бос през огъня!!!” И какви обяснения давах после, като се прибрахме…” :-)L