Как идва Новата година във Варна?

И ние това искахме да разберем и незнайно защо решихме, че тя ще го направи точно на площада. Може би и на нея й се искаше да погледа концерта, като нас.

Тръгнахме към центъра към 11 ч. Нощта не беше много студена и ухаеше на барут. С приведени глави притичахме до колата, за щастие не бяхме уцелени от нищо гърмящо.

Улиците на Варна, огрени от светещите орнаменти по уличните стълбове, засмукваха потока от хора и автомобили надолу, към площада. На самия площад се беше изсипало грамадно множество, запълнило цялото пространство от шадравана до “Валентина” и наблюдаващо с нетърпение народните песни в последните минути преди полунощ. По доста глави присвяткваха звездички на червени коледни шапки, а по някои ревери се кичеха безсмислените трикольорни лентички, които ще помогнат “някак” на осъдените ни медици в Либия.

След словото на президента, излъчено на видеостената, излезе малък хор от 6 души и запя химна на България, а след него и химна на Европейския съюз. Гласовете им бяха много красиви, но за съжаление всички вече бяха обхванати от възбудата на идващата Нова година и само брояха минутите.

Всяка малка групичка носеше своята бутилка шампанско, а едно семейство си носеше и красиви стъклени чаши, в които да вдигне наздравица.Чудех се от колко страни могат да ни полеят, а накрая – от нито една. На площада не гърмяха пиратки, поради гъстотата на множеството. Само някоя самотна ракета излиташе от време на време. Точно в полунощ фонтанът на центъра изригна в струи искри около надписа “2007”. А малко по-късно започнаха фойерверките.

Да, знам, не е да не сме виждали фойерверки, но повярвайте ми, съвсем друго е, когато чадър от звездици се спуска точно над главата ти, когато огнени цветя разцъфват в тъмнината на новогодишната нощ, когато 40-годишната рускиня отзад брои на висок глас като малко дете – “шестдесят-один, шестдесят-два..”, когато всеки нов взрив разтърсва земята под краката, а вратът се схваща докато се взираш нагоре.

Красиво е. Феерично и дори заплашително. Но огънят изгасва още в небето, преди да е опърлил любопитните ни глави.

Не играхме Дунавско хоро, нямаше как, но поне видяхме как Новата година дойде в цялата си прелест, облечена в разноцветни светлини. Нека е светла и щастлива за всички!

L