Уж идват празници, а ми е едно тъжно и самотно. Сякаш хубавите неща са отминали през годината. Сякаш хората са ме забравили… Сякаш пред мен има само мрак…Дали е реакция на предколедната дандания и на усещането, че още не съм приключила с купуването на подаръци, с опаковането, с чистенето на обърнатата наопаки къща, с готвенето на постни, но по-оригинални от друг път манджи? Или е резултат от стоенето сам-самичка в офиса, в очакване на един имагинерен куриер, по-невидим и от дядо Коледа, който трябва да докара една резервна част? Може би се дължи на слушането на любимата ми музика, и прегръщането на печката, която днес е само за мен? Или просто на жените никога не може да им се уйдиса, дори когато са спокойни и на топло?…Искам да съм хубава, искам блясък и красота край мен, искам подарък-изненада, какво още искам? Днес явно е ден, в който искам неща само за мен и не мисля за себе си като за част от група хора. Толкова често желанията ми не са за мен, а за другите, защо когато мисля за собствените си желания е така болезнено? Защо е по-лесно да правя Коледата празник за другите, но не и за себе си?Тъжно ми е и съм сама. Какво ли ме чака?…L