Благотворителността обикновено ми е чужда. Може би защото понесена от вихъра на ежедневието нямам достъп до картината на страдащите или опитващите се едва да свържат двата края. Да, пращам съобщения за Българската Коледа, понякога сме превеждали малки суми за лечение на деца, но никога благотворителността не е била част от живота ми.Сигурно ще разберете изумлението и възхищението ми, когато разбрах, какво правят група варненски майки, някои от които със съвсем мънички деца. За тях благотворителността е ежедневие.Събирали са средства, носили са дарения в няколко дома в областта, но на доста места са ги гледали като натрапници. Затова сега усилията им са насочени само към дома в с.Овчарово, Добричко, където се отглеждат 30тина деца от 3 до 7 години.Нашата държава превежда сумите за издръжка на дома със закъснение. Често след като се плати сметката за тока не остават пари за прехрана на децата. А това са човешки деца, не са улични котки или кучета, които да ровят по казаните и така да могат да изкарат няколко дни. Те не могат да чакат две седмици, докато някой се сети да им прати банков превод. Нямат си родители, които да тръгнат на бой по институциите, а директорката не смее много да клати лодката по обясними причини.И тук се намесват варненските майки. По два-три пъти месечно се купуват продукти, които се носят в дома. Със съвместни усилия, с пари отделени от всяка от тях, са купили и сменили изгнилия балатум в спалното помещение с ламинат. С техни средства детските креватчета си имат нови спални комплекти с весели детски картинки, скоро ще си имат и нови одеялца, а старите войнишки одеяла, които държавата им отпуска ще си останат в склада. Водили са децата на представление в Делфинариума, все неща, които малките изоставени душички никога не биха получили само от държавата.Но връзката им не е само финансова. Всяка среща с децата е свързана с гушкане и много обич. Както те сами казват, всичко друго остава на заден план в такъв момент. Тези деца имат нужда най-вече от любов. Любов, която да получат и любов, която да дадат. Иначе как ще станат хора?Персоналът в дома полага усилия и си личи, че децата не са изоставени на самотек. Говорят добре, често имат тържества, на които майките са гости, а те декламират, пеят и играят сценки, както всички останали питомци на детски градини. Само че знаят за кого го правят. Знаят кой ще им ръкопляска, кой ще ги прегърне. Знаят на кого ще се похвалят с новата си рисунка, с новата си апликация. Знаят кой ще ги снима и ще им запише снимките на диск, така че да имат своя лична история, когато отпътуват от този дом към следващия и може би – към по-следващия.Активността на майките не секва. Събирането на средства продължава – чрез благотворителни коледни карнавали или просто чрез дарения от хора, които научават за тяхната дейност. Приемат се и запазени детски дрешки. Майките имат планове за още ремонти и подобрения в живота на децата от дома. Но най-вече – имат планове да продължат да са грижовната сила, която помага на децата да пораснат.L