Коледният сезон във Варненската опера започна. И съвпадна точно с желанието ми да ида на концерт класическа музика. Дори си намерих компания, без да ми се налага да прилагам физическа сила. :-)Варненската опера е едно малко архитектурно бижу. Мъничка е наистина, но за сметка на това копринените тапети по стените, червения плюш по парапетите, кристалния полилей и изваянията по тавана винаги създават една топла и елегантна атмосфера.За сметка на това публиката винаги изглежда като победилия капитализма пролетариат, навлязъл с грубите си ботуши и всекидневното си облекло сред разкоша на дворец. А толкова по- на място биха били блясъка на дългите рокли, белотата на голите рамене и гърбове, тракането на токове по белия мрамор и смеха и приповдигнатото настроение на едно безгрижно общество, поставило за цел в живота развлечението.Операта е като по-голямата част от хората, които виждам в салона и в оркестъра – възрастни хора, с навици, останали от минали времена, една нафталинова елегантност и прашасали обноски, помръкнал блясък в очите, но неизчезващ вкус към музиката и прелестта на класиката.Преди концерта имаше кратко слово за личността и дейността на Петър Димков, роден преди 120 години. Разностранна личност, най-меко казано. Човек с военна кариера, занимавал се с природолечение и ирисодиагностика преди 70 години, който за 8-месечния си престой във Варна е успял да основе Варненския филхармоничен оркестър, да организира строежа на парка-музей “Владислав Варненчик”, да стартира разкопаването на Аспаруховия вал и построяването на 2-3 от големите варненски паметници. Невероятно постижение! Колцина успяват да оставят такава следа след себе си?После започна концертът от арии на Моцарт от “Сватбата на Фигаро”, които моята младежка компания понесе задоволително търпеливо. Гласовете на певците бяха прекрасни, оркестърът свиреше ту нежно, ту гръмко, а пред очите ми беше моето измислено великолепие – сатенени рокли на певиците, лъскав фрак на диригента, бурния възторг на публиката, блясъка на бижутата, красотата на букетите цветя и … може би самият Моцарт, излязъл накрая, за да се наслади на ефекта от музиката си.Фигаро, Фигаро, Фигароооо….L