Понеделник. Вече не бях единственият гост в хотела – имаше още един предвиден за закуска. Сметнах, че последните 6 вечери съм спал не повече от 30 часа. Но въпреки това се чувствах свеж. Трябваше да съм – за оперативката. По пътя обаче попаднахме в задръстване. Оказа се, че има катастрофа. Някаква малка Мазда, се беше натресла в едно БМВ. На бавареца му нямаше абсолютно нищо, но пък от другото кола не ставаше. На място имаше полиция и линейка, а след малко пристигна още една. Не видяхме пострадали. Нямаше и изнервени шофьори от голямото задръстване. Въобще тук карат спокойно. Бързат само на магистралата – там наистина се кара много здраво. Така с малко закъснение стигнахме в офиса.Оказа се, че няма да почнем веднага оперативката, понеже не всички бяха дошли. Запознах се последователно с всички – двамата шефове, рибата наречена Ванда, която щеше да го играе протоколчик и Оли. Почнахме по едно време. Отначало разговорът се водеше на немски. Егати езика – хващам поне половината думи, но не и смисъла на цялото. Може би защото не знам глаголите. Не че ако ги знаех е голяма далавера – има спрежения, падежи… Оня дето само с конете си е говорил на немски сигурно го е правил, за да изтезава горките животни. Как да е – опряха до мен. Минахме на английски. Когато искаха да се разберат набързо нещо минаваха на немски и после ми сервираха резултата от обсъждането. Не скучаех, макар че по едно време ми се щеше да си поговоря с Дима, който беше седнал до мен, на руски, за да видя дали останалите ще се облещят. Реших да не си правя експерименти – все пак за друго се бях вдигнал до другия край на Европа. Цялата оперативка приключи за около два часа. Според мен мина добре и мисля, че всички ме приеха добре. Какво правят панталон, риза, вратовръзка и сако на едно място, а?През останалата част от деня не се случи нищо интересно. Работихме и в 17:30 тръгнахме да се прибираме, понеже Борко трябваше да ходи на курс по немски. В хотела ми беше студено. Довърших някои неща, които бях почнал в офиса. След това Написах едно писъмце на съпругата си и легнах под завивките. Тази вечер беше много шумно в хотела, за разлика от друг път. Все пак спах добре.Вторник. Не ми се ставаше. В момента, който слязох на закуска почна да ми се изяснява шума от предната вечер. Този път гостите на хотела бяха над десет, като съдех по сложените прибори на масите. Погледът ми беше привлечен към единия ъгъл, в който седяха жена и двама мъже. Веднага ми направи дразнещо впечатление как изглеждаше масата им – затрупана от празни кофички от мляко, сладко и сметана, намачкани салфетки, прибори и чинии в абсолютен хаос. Веднага една мисъл ми се прокрадна през ума – това са българи, наши хора. Огледах масата, на която можех да седна – и там си личеше, че са използвани три или четири комплекта прибори, но всичко беше подредено. Само малкото трохи в чиниите, позицията на приборите и начина, по който е сгъната салфетката подсказваше, че все пак някой се е хранил на съответното място. Тъкмо си напълних чинията и седнах, когато онези тримата се отправиха към изхода, говорейки на български и обсъждайки някакви обяви, които трябва да проверят. Сигурно са на пазар за коли и по поведението им определено можеше да се каже, че не са новаци.На работа отново нищо интересно. След това обаче бях обещал на Борко да сменим гумите на колата със зимни. Свършихме я тази дейност след работа в подземния паркинг на блока. Тук полицаите проверяват редовно дали колите са с правилния тип гуми, като грайферът не бива да е по-малък от 16 милиметра. Разбирам обаче, че са прави да го искат – тук вали сравнително често, а по магистралите се кара много здраво. В сервиза като са сваляли зимните гуми пролетта са ги надписали коя къде е била. Видяхме това преди да сложим последната гума. Оказа се, че сме пообъркали, но малко – само две гуми се наложи да разменим. За успешно свършената работа получихме по едно много вкусно гювече за вечеря. В 10 тръгнахме с колата към хотела, да проверим всичко наред ли е, а и аз да се прибера. Всичко мина без проблеми. Легнах си веднага, но гледах филм и изключих компютъра след полунощ.Сряда. На закуска българите ги нямаше. Всичко изглеждаше много по-добре. След закуска дори разбрах, защо хотелът се казва „Трите лъва“ – имаше три лъвчета украса вляво от входа. Не ги бях забелязал досега. Може би защото се падат встрани от стълбите, а аз като вляза в хотела основно от тях се интересувам.По пътя за работа нямаше проблеми. Майсторска смяна на гуми. На работа отново нищо интересно. Вечерта Шорш мина да ми каже, че съжалява, че не е имал възможност да ми обърне повече внимание, но просто трябва да лети за България. Ще се прибере малко след като съм си вече у дома. Лошо няма. Ще се видим друг път. Борко отново трябваше да е на курс, така че малко след шест си бях в хотела. Бях решил да работя, но отново ми беше студено. Освен това и вратът ме заболя. Затова пописах малко и си легнах. Има време за работа.R