Есен е вече, колкото и да не ни се иска. Повечето дървета все още са зелени, слънцето по обед припича между облаците, но има един сигурен знак, че всичко се променя – ятата птици, които се събират. Гледам ги през прозореца как се вият на огромни групи от стотици птички, как се нареждат като тъмни гирлянди по стълбовете и жиците, чувам многогласното им чуруликане. Не им се тръгва, не бързат, но няма да останат още дълго.

Гледам ги и малко тъжно им се радвам. Здравей, есен!

L